Попчето. Той ви е предлагал, защото не ви е познавал!
Добревич (строго). Момче, ти по-малко приказвай!
Христович пак се приближава до г-жа Добревич и се разговарят тихо.
Старият Бръчков (на Попчето). Господине, я подай една книжка.
Попчето. Заповядайте.
Старият Бръчков (дава му пари). Вземи за книжката.
Попчето. За жалост, нямам да ви повърна четири франка.
Старият Бръчков. Не, задръжте всичките.
Попчето. Благодаря, родолюбиви господине!
Старият Бръчков. Кажете ми, моля ви, де се намира сега Владимир Бръчков! Много желая още тая вечер да се намеря с него.
Попчето (ниско). Тоя мяза да е бащата… Приличат си… А! Не бива да обаждам нищо, доде не се видя със сина. (Високо.) Право да ви кажа, че тоя час, господине, не знам къде може да се намери…
Добревич. Момче, ти недей кри, ами заведи господство му сега при Бръчкова.
Попчето (гледа внимателно стария Бръчков). Господине, вие не сте ли баща?
Старият Бръчков. Баща му съм, синко. Ти го знаеш де е… От мене имаш един наполеон още: заведи ме по-скоро при Владимира наш.
Попчето (ниско). Какво да сторя? Наполеонът е потребен сега, но по такъв начин?… То прилича на един вид предателство към другаря ни. Не. (Високо.) Господин Бръчков, много ми е мъчно за вас, но невъзможно ми е сега да изпълня молбата ви. Разнасям билети… Утре ще срещна господин Владимир и ще му обадя да дойде на хотела ви. Де сте?
Старият Бръчков. В хотел „Унион“. Вземи, вземи тоя наполеон. (Попчето се колебае.) Ти, ако не щеш, дай го на Владимира. Поздрави го от мене и му кажи още утре рано да ме намери в хотела… Кажи му, че само съм дошел да го видя… (Обрисва с кърпа очите си.)
Попчето. Сбогом!
Добревич. Сбогом!
Старият Бръчков (става и последва го). Господине, пак ви моля: не забравяйте, каквото обещахте… Мислете, че съм баща!
Попчето излазя.
Христович (оставя разговора си с г-жа Добревич). Ето, господин Бръчков, мостра от хъшовете. Този господин е хъш. (Взира се към вратата.) Ах, още един иде!
Явление 9
Горните (без Попчето) и Македонски
Македонски (влазя, сваля шапка и се покланя, па изглежда учудено всичките).
Добревич. Какво дирите, господине?
Македонски. Търся г-н Владиков, молим извинение.
Добревич. Вие от кои сте?
Македонски. Народен поборник. (Изглежда всичките ухилено.) Да се запознаем! (Отива и ръкува се с г-на Добревич.) Македонски!
Добревич. А, вие ли сте прочутият Македонски?
Македонски. Да, ние сме! (Ръкува се с г-жа Добревич.) Македонски! (С Бръчкова.) Македонски! (С Еегени.) Ти ме знаеш, госпожице. Благородна българка! (С Катинка.) Македонски! (Подава най-после ръка на Христовича.)
Христович. Да е просто! (Не си подава ръката.)
Македонски. Жално ми е, че живеете между европейските народи! (Към стария Бръчков.) Ах! Ваша милост идете от Туркията; знаем, че сте любопитен господин: купете си нова книга! (Изважда изпод дрехите си няколко книжки и подава една на Бръчкова.) „Песните на окований лев.“
Старият Бръчков. Пак „Песните на окований лев“.
Македонски. Страшни работи! Всяка дума е като топ. Четете да се разпалите. Написал я един наш другар, поет. (Сочи Христовича.) Господин Христович да мисли хилядо години, на чироз да стане от мислене — пак не може написа нито един ред!… А още — ръка не подава.
Старият Бръчков. Взехме си. Можеш ли да ме заведеш сега, господине, при този поет? Аз искам повече да го насърча. (Дава му в ръката нещо.)
Македонски. На този час не знаем къде е. Вие сте разпален българин и с голяма народна признателност и не приличате на господин Христовича, сиреч: не сте търбух, ами човек!
Г-жа Добревич (недоволно). Ей го и тоя… приказва ли се тъй!
Добревич. Много бъбрите! Дайте и мене, нà. (Подава му франк.)
Македонски. Сбогом! (Ръкува се с всичките с изключение на Христовича. Към Евгени, когато дохожда до вратата.) Госпожице, па елате на „Изгубена Станка“ — да видите Македонски в харамийската униформа — страшине. От друга страна — да спомогнете за една работа, от която ще потрепери Балкански полуостров!