Владиков (изглежда мълчаливо и гневно Крецулеска, без да поздрави, туря си цилиндра и с ръце отзад бавно излазя).
Завеса
Действие трето
Явление 1
Владиковата стая в училището. Писмен стол, книги, вестници, картини патриотически. Две врати.
Странджата, после Владиков, Македонски, Бръчков, Хаджият, Мравката, Попчето
Странджата (влазя, облечен в чер редингот). Султан Азиз е пропаднал човек: билетите всичките се разправиха и залата беше пълна. (Ходи малко време замислен, като си прави вятър с кърпата.) Яд ме е само на Владикова, че можеше да даде на мене по-благородна роля; па аз после, като мислех по-дълбоко, убедих се, че можеше да се тури байрактар в битката. Ефект по-голям щеше да има — да се развей оня ти левски пряпорец — нали е да се разпалят младежите, — па и аз нямаше да бъда онеправдан. А то продавай коняк и бира, когато сърцето ми притреперваше от жажда да изгърмя барим веднаж револвера, макар въз лъжливи чалми. Барутец не бях помирисал от толкова време. Както и да е, аз съм научен да се самопожертвувам за по-младите — нека моето славолюбие да се покори пред по-високите народни интереси. Главното е, че султан Абдул Азиз ще бъде убит! В Цариград революция! Такава мешава, ей!
Владиков (влазя в дрехи на старец селянин, като се мъчи да развърже брадата си; към Странджата). А, Странджа! А бе какво направи? Ти заряза буфета и завика от вратата: „Дръж се, Македонски! Кураж! Удряй! Пли! Пли! Пли!…“ Смути цялата публика! (Хвърля си брадата.)
Странджата. Запалих се бе, братко.
Влазят: Македонски в арнаутска ризница; Хаджият и Попчето в татарски дрехи, с чалми и почериени лица; Дерибеев в обикновените си дрехи.
Владиков (към Македонски). Македонски, моите комплименти, ти произведе най-силно впечатление и обра лаврите. Но позволи ми да ти кажа, че си едно клепоухо магаре.
Македонски. Защо?
Владиков. Ти беше пощръклял! Ти гърмеше като луд! Сто патрона изпушка, напълни залата с дим и я направи ад!
Македонски. Магаре? Ти я благодари на Македонски. Без тая славна битка Изгубена Станка беше изгубена. Колко ръкопляска публиката на твоята козя брада?
Владиков. Па ти си запали и ризницата. Пожарната команда щеше да дойде с помпите да я гаси.
Македонски. В битката се случват тия работи.
Странджата. Аз пък ми идеше да те целуна, Македонски… Като гледах, оживяха ми на сърцето юнашките битки в Балкана. Ти добре води сражението; само пусията ти не беше стратегически избрана. Тъй както ти по едно време гърмеше, беше изложен на татарските куршуми. Трябваше да им дойдеш от страната, да ги бийш във фланг… Сбърка там.
Македонски (поразсърден). Странджа, ти не учи баща си как се правят деца.
Владиков (на Странджата, ухилено). Какво конте си сега! Ти обърна вниманието на дамите. Само тия две резки на лицето… Казах ти, намажи ги с нещо.
Странджата (намусва се). Комуто правят лошо впечатление, той да ме не гледа. Но аз, напротив, мисля, че те ми са слава и гордост и са моите ордени, спечелени в честен бой!
Владиков. Ти го взе за сериозно, Странджа! Ех, ти мене ли ще кажеш това? Тия ти резки са твоята гордост, а ти сам си гордост на емигрантите. (Към Хаджият.) Хаджи, поздравлявам те за магарешкия рев! Ти добре замести магарето!
Хаджият (кланя се иронически). Благодарим!
Владиков (смее се). Видяхте ли как госпожа Добревич си затуляше ушите?
Влазя Бръчков, облечен като селска мома.
Владиков. Живей, Бръчков, моите искрени комплименти. Ти произведе силна сензация, особено между красния пол в ролята на Станка… И слава богу, ти само хвърляше една деликатна нота в тая грубичка и, право да си кажем, просташка драма… Но нямаше какво, за другите — историческите — нямахме костюмите тука. А бе знаеш ли, че баща ти беше тука?
Бръчков. Ах, наистина?
Попчето. Довел го беше Добревич.
Владиков. Горкият ти баща. Аз влазям в положението му и много скърбя за него. Твоята постъпка, от една страна, е запечатана с героизъм, но, от друга страна, е жестока… Помисли си сам. Ти все трябва да видиш баща си.
Бръчков. Ние вчера се видяхме.