Явление 3
Владиков (сам). Благородна душа! (Чете писмото.) Важно! Непременно сега трябва някой да тръгне за Русчук. (Изскоква и вика отвън.) Иване! Иване! По-скоро у Странджата, всички да дойдат веднага! (На себе.) Велика услуга ни прави Евгени. Как да се не люби лудо такава прелестна, такава огнена душа!
Чуват се шумни гласове и стъпки навън и гласът на слугата, който вика: „Господин Владиков, ето ги идат!“
Явление 4
Владиков, Странджата, Бръчков, Македонски, Попчето, Хаджият и Дерибеев (влазят шумно), после Мравката (като бабичка)
Странджата. Връщаме се, Владиков. (Гледа по земята.)
Владиков. Какво търсиш?
Странджата. Изпуснал съм тука ключа на кръчмата. Ето го! (Вдига го.)
Македонски. Ура! Хайде у Странджата!
Мравката (влазя, облечен като прегърбена бабичка). Благодаря, Владиков: щях да зъзна в магарешкия рай тая нощ.
Македонски. Бонсоар, мадама! Ура! Да те прегърна сега!
Мравката се брани и отива в другата стая.
Владиков. Господа! Изтрезнейте! Имам важна работа да ви съобща.
Странджата. Слушайте!
Владиков (затваря добре вратата. С тържествен вид). Господа, преди малко приех това писмо по извънреден куриер от русчушкия комитет. Да ви кажа с две думи съдържанието. Първо: имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлагателно.
Македонски (ниско). Това го знай вече бачо ти Македонски.
Владиков. Второ: да се занесат на Левски пашапортите, които бе забравил тук. Те му били необходими, за да може да напусне Русчук, дето го дирят. Само до 24 февруарий можал да остане в Русчук, т.е. утре заран, и ако тръгне без тях — а той бил принуден да бяга от Русчук, — може да иде на въжето. Вие знаете животът на апостола колко е драгоценен и за нас, и за въстанието. Прочее, трябва някой да тръгне веднага, още тая нощ, за да завари Левски и се срещне с другарите ни там. Има само три часа до трена.
Странджата. Тогава… по-скоро. (Ослушва се.) Фъртуната свири.
Влазя Мравката в обикновени дрехи.
Владиков. Това е работа, момчета. Левски, както знаете, се крие у баба Тонка. Трябва да пратим човек безстрашлив и съобразителен за тия две важни мисии. Оттука по железницата — за Букурещ и оттам — за Гюргево. За Дунава лодка не трябва, той сега е замръзнал и пеши може да се мине — главното е човекът сега…
Странджата. Ах, де ми здравицето, де ми здравицето!
Хаджият. Трябва да се спаси апостолът!
Странджата. За неговата глава десет наши могат да идат! Трябва да се спаси!
Владиков (след кратко мълчаливо очакване). Сега да ви кажа и другото: това предприятие е твърде опасно. Трябва да знаете, че на всеки сто разкрача на дунавския бряг пазят турски караули — големи предпазителни мерки са вземали турците. В самия Русчук пъплят шпиони. Който се реши, трябва да си тури главата в торба… дето го казват. Но за такива свети работи кой от нас ще пожали живота си? И тоя път нека покажем, че браилските юнаци не се боят от опасност, кога се касае за освобождението на България. (Възцарява се отново мълчание. Взема един вестник от стола и се зачита. Глухо шушукане и пак тишина.) Господа! Кой се решава? (Мълчанието продължава. Става прав.) Господа! Аз отивам.
Настава оживлено шушукане.
Владиков (На себе си.) Трябва веднага да напиша на Евгени, че утре срещата е невъзможна. (Високо.) Приемате ли ме, момчета! Намирате ли ме достоен за такава висока чест?
Странджата. Не, не! Всички са достойни да умрат за отечеството.
Шум.
Гласове. Всички, всички!
Странджата. Жребий!
Всичките. Жребий, жребий!
Бръчков (става развълнуван). Господа, ако на хъш бе позволено да пролива сълзи от умиление, аз бих пролял сега моите: всички сме готови да се принесем в жертва за свободата на България. Тя може още да се гордее с храбри чеда. Никой няма да посрами славното име хъш!
Хаджият (гръмогласно). Никой!
Бръчков. Истина е, че който се наеме да иде сега в Русчук, то се вика, че отива в устата на ламята, вика се, че си търси смъртта.