Странджата. Истина е и ние се не боим от нея!
Бръчков. Но според мене не е въпросът тук само кой да умре мъченик, но кой ще извърши с най-голяма сполука мисията си. Например, ако не знае Русчук добре, ако там няма никакви верни познайници, които да му помогнат в случай на нужда, ако не знае де е къщата на геройската баба Тонка и тя го не знае — как ще сполучи да се срещне с Левски, без да го не хванат турците? Това одеве разбираше и Владиков.
Хаджият. Доколкото знам, от нас само Македонски и Странджата са били там… и кой още?…
Странджата (кашли). Ах, де ми здравицето?
Бръчков. Видите ли, според мене жребият е несгоден тука. Да размислим по-добре братски кой е фамилиарен с Русчук. Нему ще се падне честта да тръгне с посланието. И тъй, да улесня работата, господа, аз предлагам мене си като вещ в Русчук.
Ново шумение, знакове на удивление.
Македонски (силно развълнуван). Не, аз ще ида. (Сърдито.) Бръчков не може, Бръчков не познава добре Русчук, Бръчков прави песни, Бръчков ще го усетят и обесат!… А Македонски е живял шест месеца в Русчук, ял е и пил е сто пъти със синовете на баба Тонка, нощувал толкоз пъти у баба Тонка, знае отде се влазя у баба Тонка, и от уличката, и от пътя, и откъде брега, през стобора, и е по-стар петнадесет години, и няма да се даде мърша да го обесат… Да! Запрещавам на Бръчкова! Аз ще отида!
Няколко гласа. Македонски, Македонски да иде!
Странджата. Бръчков да отстъпи.
Дерибеев. Бръчков да отстъпи.
Хаджият. Подкрепям.
Бръчков. Не ме щете? Отстъпвам.
Владиков (тържествено). Събранието избра Македонски за опасната и славна мисия да ходи при Левски! (Към Македонски.) Вземи тоя плик с тескеретата. И тъй, Македонски, тази нощ след два часа тръгвай за Букурещ. Хай готви се, времето бърза — както казва моят учител Раковски: „Време иде, време бежи!“
Странджата. За разноски сега да видим.
Македонски. Не се грижете, имам.
Владиков. Отде, дявол?… Сега, господа, да похапнем и да пийнем за сполуката на Македонски.
Ядат и пият на крака.
Македонски. Господа, да останат за мене две бутилки с коняк. Ще ми потрябват на замръзналия Дунав. (Гужда ги настрана.)
Бръчков. Кажи много здраве отдалеко на Балкана.
Македонски (чука се с него). И на русчушките бесилки.
Попчето. Пази се, Македонски, да се не запознаваш с тях отблизо.
Македонски. Още конопът не е израсъл, от който ще се уплете въжето за Македонски… Но куршумът може да е излян… Да живей България!
Странджата (чука се пак. Към Владикова). Аз хем пия, хем ме е яд за загубата тая нощ.
Владиков. Каква загуба?
Странджата. За първия план. Въстанието благородно — а онова велико беше: султанът убит, в Цариград революция и междуособие, настава страшна бъркотия… Сърбия отваря война, България въстава… разтреперва се целият Балкански полуостров. Е, такъв миш-маш. Жално.
Попчето. Аз ви казах, че хилядо франка ще дам!
Странджата (сърдито). Въшки! Пий, па мълчи!
Навън фучи вятър.
Хаджият. Фъртуната се усилва. Македонски, вземи си топла дреха.
Македонски (сочи двете стъкла). Ето я?
Странджата (смее се). Знаете ли одеве Македонски защо веднага не предложи себе си за Русчук? Аз отгадах: мило му беше за закуските и бутилките — не за главата! (Смее се яката.)
Владиков. Вярно. Аз бих му дал кожуха си, но нямам други, обраха ме по-преди.
Хаджият. Нали когато нощува Македонски у тебе?
Владиков. Да, всичките нови дрехи.
Македонски. Тая кьопава влашка полиция: чорт да я вземе.
Владиков. Само шубата със соболевата кожа струваше сто и петдесет франка!
Македонски (на себе си). Евреите дадоха за нея само осемдесет франка. Разбойници!
Владиков. Какво кажеш?
Македонски. Думам си, че осемдесет франка ми стигат за пътуването… Сега да ида да се преоблека и да тръгвам за път. Недейте дохожда всички да ме изпращате! Па ще се кача в третия клас, не се оскърбявайте!
Ръкуват се.
Владиков. Добър път!
Странджата. Върни се жив и здрав!
Македонски. Отрязвам тая, ако ви я не върна здрава и читава.
Странджата. Чакай да те благословя! (Прекръстя го по лицето и го благославя.)