Владиков. В най-добри отношения. Той е благороден човек и ми симпатизира.
Македонски. Христович казваше на Гробева, че Добревич те изгонил позорно из къщата си… Знаеш ли за каква причина?
Владиков (смутен, на себе си). Дали е пръсната някоя история за Евгени?
Македонски. Изпъдил те бил Добревич из къщата си… за кражба.
Владиков (скоква от мястото си). Подлец! (Откачва от стената револвера.)
Странджата (спуща се). Владиков!
Владиков (на Македонски). Кажи ми, де е той сега? (Иска да изскокне.)
Македонски. Оставих го в праха.
Хаджият (задържа го). Презри, Владиков!
Владиков хвърля револвера и сяда запъхтян.
Македонски. Виж, и как искаш от мене да се не сърдя. За мене да беше казал тия клевети, пак щях да изскокна из кожата си, а колко повече за тебе… Обадих се тогава, казах му, че ще му счупя джонгата, ако не млъкне… Отвори ония уста въз мене, вдигна бастуня… Тогава аз не помня какво стана… Четворица души едвам можаха да измъкнат пръстите ми от гушата му… Да го вземе дяволът! Отде се взе в най-сериозното ми време!
Странджата (сърдито). Е, ти я оплеска сега! Ще те арестуват! Твоята мисия в Русчук пропадна!
Попчето. Какво стана после?
Македонски. Спогна ме полицията — какво ще стане? Троица души ме спогнаха… Аз ударих из една тъмна улица. Загубих се от очите им. У Странджата отивам — заключено. Ето ме тука!
Владиков. Без друго и тук ще дойдат. С револвер ще браня входа на жилището си. Но ти пропусна трена.
Странджата. Да те вземе дяволът! Сега пътуването пропадна. И Левски загина! И Бръчкова не знаем де е да го викаме… Само аз, ти и той знаем Русчук. (Тръшка се на канапето.)
Владиков (гледа часовника на стената). Па и време няма: един час има до букурещкия трен.
Македонски. На, тръгвам за гарата. (Отива да отвори вратата.)
Явление 7
Горните и един стражар.
Македонски (заключва вратата). Идат някои тука.
Владиков. Това е полицията.
Чукат отвън.
Странджата. Отиде всичко нахалост. (Скуби си косата.)
Владиков (към вратата). Кой тропа там?
Отвън се чува глас: „В името на закона отворете!“
Македонски (взема стъклото и се спуща към другата врата към улицата, но се повръща уплашен). И тука пазят!
Тропането се повтаря.
Странджата. Отвори, Владиков. На закона не можем да се противим.
Владиков (отваря). Заповядайте!
Влазя стражарят и изглежда всички.
Македонски (на себе си). Този не е от тях.
Стражарят. Г-не, вие ли сте учителят Владиков?
Владиков. Аз съм. Какво желаете?
Стражарят. Тука преди малко предполага се да се е скрило едно лице, което преследва властта. Кой тука е Македонски?
Македонски (в пълно хладнокръвие). Тука няма никой Македонски. Тука са почтени хора.
Стражарят (към Странджата, подозрително). Вие, господине, не се крийте в сянката. (Ниско.) Тоз има подозрителна физиономия… Кажете истината, господа. С укриване няма да си помогнете.
Македонски. Казахме я. Тук са почтени хора.
Стражарят. Това не подлежи на моето оценение, господине. Тука диря един злодеец; понеже не го обаждате, моля ви всички елате в полицейския участък. Там ще ви освободят, ако сте невинни.
Странджата (на Македонски). Защо не казахте правото, господине?
Македонски (на себе си). Проклети дъртако! Издаде ме.
Странджата (към стражарина). Човекът, когото дирите, наистина е пред вас. Не е добре да страдат няколко души за едного. Аз съм! Аз давих Христовича!
Македонски. Странджа!
Стражарят. Благодаря ви, че ме избавихте от неприятност да влача в участъка тия почтени хора. Извинете, господа. (Покланя се на Македонски и на останалите.)
Странджата. Тая нощ съм в которника. Все ми е едно — в избата или там. Прощавайте! Лека нощ!
Изкарват го, останалите стоят вкаменени.
Завеса.