Действие четвърто
Явление 1
Сиромашка гола стая. Стени олупени. Два нечисти кревата от дъски, зле подпрени на дървета; проста печка, незапалена. Прозорец един, залепен наполовина с хартия. На един стол свещ в устата на шише. Нощ, тъмно.
Македонски (тропа извън на вратата). Отворете бре, хора! Измрели ли сте, та не чуйте! (Чука пак.) Македонски съм аз, сам Македонски, от главата до краката, а не съм някой пунгаш да ви окрам богатия салон. Напротив, нося ви дръвца да се огрейте, скотове безчувствени! (Чука.) Отворете бе, че ще замръзна, от турско чак ида, от столицата на Мидхад паша и много здраве ви нося от него и от харема му. Чака ви с отворени обятия и с вдигнати бесила! Не отговаряте? Потайте се? Има някоя лъскава при вас! Раз! Два! Три! (Рита силно вратата, тя се отваря с пукот. Македонски влазя с една стиска дърва под мишницата, облечен в дебел кожух (полушубка) и рунтава гугла. Гледа учуден в тъмната стая.) Ха! Тука га че няма никой! А мене се чуха човешки гласове. Каква е тая дяволия? (Драска кибрит и запаля свещта на стола, гледа навсякъде и под леглата.) Няма никой! И тук студ, както и вън. Б-р-р-р… студ, та се пука. (Търка си ръцете и скача.) Ай, ай, ай, ай. А аз си мислех, че ще намеря топличко. У циганин кисело мляко и у хъш топло зимаска! (Плюе по стаята.)
Явление 2
Македонски и Хаджият
Хаджият (влазя). Македонски! Ти ли си бе? Оживе ли? (Прегръщат се и се целуват в устата.) Добре дошел! Добре дошел! Кога стигна? Ами що дириш тука? Две недели те няма! Ние те мислехме, че си на бесилото или в дъното на Дунава.
Македонски. И бесило щях да видя, и на дъното на Дунава щях да бъда. То после ще го разправя, а сега я чакай да напълня устата на тая ламя, дето зей като чорт, и да видим как ще хване да реве. (Наднича в собата и бърка с щипците.)
Хаджият. Добре, че носиш и дръвца. Попчето и Мравката огън никога не палят, за да се не изгали и приучи собата им на разкошен живот. (Тика му дървата към собата.)
Македонски (клекнал пред собата, реже тресчици). Да не мислиш, че ги нося от Русчук, за да стопля Попчето и Мравката? Нося ги от училището — там отидох най-напред да диря Владикова. Нямаше го, заключил стаята си, предателят! Дадох на слугата му писмото, па си взех от школските дърва — и те народни, и аз народен — и дойдох да нощувам в колибата на Попчето и Мравката… А виж тия бербанти, необразовани, как причакват гостите! И живеят в деветнайсети век! Срам и позор! (Разбърква пак пепелта, за да накладе огъня. Отстъпя настрана.) Хаджи, ламята държи в устата си змия. Ти такова нещо виждал ли си?
Хаджият (наднича боязливо). Как? Македонски. Една змия в собата, свила се на търкало в пепелта!
Хаджият. Враг, чорт и бяс! В тоя мраз? Тя е мъртва.
Македонски (бърка пак с предпазване). Наистина вдървила се е като моите крака на Дунава… Я чакай да я изтегля… Вай, тежко, като че е пълно с куршум! Ах, това не ще да е змия, това е нещо като зелен мишин, я чакай!
Хаджият (дръпва се). Предпазвай се назад, може да е змия.
Македонски (издърпва тежкия предмет и той тупва на земята, като издава металически звук: няколко жълтици се потърколват). Кемер!
Хаджият (спуща се). Злато!
Македонски (грабва кемера с една ръка, с другата хваща Хаджият за гушата). Не приближавай, че ти изкарвам душата!
Хаджият (яростно). Да делим! Да делим!
Македонски (държи надалеч от Хаджият кемера). Чакай, по-напред да разберем каква е работата! А бре! Това да не е магия?
Хаджият. Не е магия.
Македонски. Чакай да преброим! (Изсипва кемера.) Не простирай ръката, че ще те ударя да те пресуша. Стой нататък.
Хаджият (отстъпва, но внимателно следи в броенето).
Македонски. Сто и десет наполеона! На, вземи ти тоя куп, а пък аз да туря тия търкалца в пазвата, да ги не изядат мишките. (Тъпчи си в пазвата пари.) Бе стоплих се, изпотих се, без да палим огън. Златото сгрявало… Ама не ставай будала, Хаджи: измисли кой зевзек е искал да ми направи такава подигравка на връщането ми от Русчук! Ама смешници хора имало, а!
Хаджият (удря се по челото). У-у-у! Колко съм гарга! Сетих каква ще е работата. (Озърта се, по-ниско.) Вчера вечерта в митрополийската градина е обран и давен мачинският турчин търговец, Хаджи Ибрахим, знаеш, шпионинът оня. Едвам го свестили.