Македонски. Ах, този звяр: нали той издаде в Тулча Инджето!
Хаджият. Главата си отрязвам, че Мравката и Попчето са заварили тая попара. Кой освен тях ще дойде да крие кемера в собата им? Отворено ли беше, когато ти дойде?
Македонски. Аз счупих вратата.
Хаджият (стреснато). Ах! Забравих да ти кажа да не шумим. В другата стая лежи Странджата болен. Зле е болен. Преди девет дена го пренесохме тук: изпъдиха го от гостилницата му.
Македонски. Чакай да го видя. Ах, той ме избави тогава и се самопожертвува.
Хаджият (взема свещта). Два деня стоя в затвора и оттам излезе по-болен. Отърва го Владиков: ходи при самия министър. (Влазят в другата стая. След малко излазят.)
Хаджият. Заспал е, да не правим шум.
Македонски. Добре казваш. А кой го наглежда?
Хаджият. Бръчков повече стои при него. Другите се не свъртат.
Македонски (подир малко мълчание). Ами сега ние тук ли ще седим като гугумани, доде дойдат да ни сварят? Хайде да идем да повечеряме на топло, па да погуляем като почтени хора.
Хаджият. Грабна ми думата из устата. Но накъде?
Македонски. На някой хубав ресторан, дето има благородни маджарски вина и лъскави Смарайдуци… разбираш? В „Петербург“! (Смига му.)
Хаджият. Ама с файтон!
Македонски. Да. Хайде в „Петербург“! А пък тия дърва да останат на Попчето и Мравката. Когато дойдат, нека познаят приятелството на Македонски. (Излазят и притварят вратата тихо.)
Няколко секунди тишина на сцената; чува се само сухо изкашлюване на Странджата.
Явление 3
Владиков и Дерибеев влазят.
Владиков. Няма никой.
Дерибеев. И свещта запалена. (Поглежда в другата стая.) Странджата спи.
Владиков. Да приказваме полека. Каква е тая гатанка? Македонски казал у мене, че ще дойде да нощува тука. Дохождал ли е, не е ли — не е известно. А аз исках да го видя. (Разтрива си ръцете.) Ама студ! Бе то тук имало дървца малко, я дай, Дерибеев, да накладем огнец. И нещастният Странджа ще замръзне… Тия господа, където и да са, тука ще дойдат. (И двамата клякат да кладят огън.) Тая нощ необходимо е да направим събрание в училището: известията от Русчук са много важни!… А! Собата се запали… Де ще са сега Бръчков и Хаджията?
Дерибеев. Дето винаги; на кафене „Галац“.
Владиков (грее се). Слушай, гълъбче, я се затечи да ги извикаш. Там трябва да са и другите. Но оттук до „Галац“ има много път, вземи кола. На тия два франка.
Дерибеев излазя.
Явление 4
Владиков сам.
Владиков. Постоплих се малко. Писмата от Русчук много важни. Работата оттатък Дунава била много напреднала. Искат ни да бъде готова четата до петнайсет дена! Тя ще чака сигнала на въстанието, приготвено вече, та да премине Дунава и подаде братска ръка на въстаниците… Нашият идеал приближава да се осъществи. Пак ще бъдем честити да развием левското знаме под българското небе. И слава богу. И момчетата ще се възродят. А то всички са се обърнали на вагабонти от бездействие. А аз? И аз се изовчих. Залибихме се с Евгени… За нея мисля все. И защо тая любов! Завчерашното й писмо бе пълно с огън и страст… От страна на Крецулеска тя се е поуспокоила: той се умълча… За по-богата се блазни… Сега чувствувам, че една дума да й кажа, тя е готова да побегне с мене накрай света; а пък аз съм способен за нея да ритна всичко — и революция, и отечество, и идеали, за които толкоз години страдам! Не! Тая връзка ме плаши. По-добре, че се яви случайно да минем в България, о, по-скоро!… Сега чета трябва да устроим. Пари? Пари трябват, най-малко шестотин наполеона за оръжието и за другото… Няма ги! (Мисли.) Важен въпрос. (Разхожда се развълнувано.) Само един изход има. Други няма. Да, въпросът за мене е решен, по начало. Като нямаме пари, да ги заемем от ония, които имат. Който прави революция, няма право да се двоуми пред избора на средства. Най-достъпното е най-доброто. Една велика цел освещава всичките средства. Главното е да се сполучи. Светът, и сам господ, е партизанин днес на успеха. Добре, че имаме Македонски — той е безценна сила… Трябва да повикаме още сега Шандор Новицки, комуниста: той обладава разковничето, което отваря богаташки каси.