Тръгват всички.
Бръчков. Вървете, аз ще остана при Странджата, доде дойде Крумов — не можем да оставим болния. Аз ще и поработя на тая маса — за уводния член.
Македонски. Тогава сбогом, да вървим!
Излазят.
Явление 9
Бръчков и Странджата
Бръчков (сяда на масата. Чува се пак кашлица). Странджата спи спокойно. И когато не кашли, той бълнува. И все Стара планина и байраци види. Жизненият огън напуща тялото му, само идеалът поддържа живота и изнурените му гърди и туря блясък в погледа му. (Става и ходи.)
Странджата (подава се изсъхнал и бледен). Кои бяха тука?
Бръчков. Момчетата, отидоха у Владикова. Там има събрание. Как си сега?
Странджата (сяда тежко на кревата). Бръчков, аз отивам.
Бръчков (приближава го). Отиваш, няма никъде да отиваш: всички ще отидем в България и скоро, с воля божия… Стегни се.
Странджата (в безсилие). Право ти казвам, пътник съм, чувствувам.
Бръчков. Детинщини приказваш.
Странджата. Юначе, благодаря ти, че се намери при мене. Тежко се умира на чужда земя. Не ме оставяте само вие, голите и нещастните като мене… А България още не е свободна. Какво носи Македонски? (От безсилие обляга се на възглавницата, но пак отваря очи и се поизправя.)
Бръчков (тихо). Не се вълнувай. Бъди спокоен, моля ти се.
Странджата. Благодаря ти, благодаря, братко мой. Аз скоро ще престана да се вълнувам, няма да ме има вече.
Бръчков. Това ще бъде с всинца ни, по-рано или по-късно. Само че твоето име ще остане славно. Ти си един герой!
Странджата. Ах, Бръчков! Бръчков. Ти си честит поне, че ще умреш — когато умреш — с тия славни резки на лицето и с тия хубави възпоминания в сърцето.
Странджата (брише си очите с ръка, после хваща ръката на Бръчкова). Виж, Бръчков… как да ти се отплатя за твоята милост и добрина. Ти ме не остави толкова дена става, като син ме гледаш. Аз нямам нищо освен няколко паници, те не струват нищо. Нямам нищо какво да ти оставя за спомен.
Бръчков (покъртен). Оставяш ми твоя пример.
Странджата. Да, имам една връзка там в дъното на ковчега. Една връзка от дълго време турена. Там съм скрил две много скъпи неща. Нека бъдат и за тебе скъпи, Бръчков… А де са моите другари? Де Владиков? Де Македонски? Де Попчето? Искам да ги видя сега!… Юначе, иди извади ги, да ги видя, преди да умра… Ах, сладка е смъртта за отечеството!
Бръчков (полека отива до ковчега, отваря го и изважда една връзка. Той предпазливо развързва кърпата и измъква една овехтяла хартия и една дрипа).
Странджата. Това са. Познаваш ли какви са тия работи, Бръчков? Хартията е най-първият мемоар на букурещкия таен революционен комитет. Той беше пратен на султана. Тоя мемоар потресе цяла България, помниш? След мемоара и ние влязохме в България, с Панайота. Ох, де са ония времена!
Бръчков. Това е един скъпоценен спомен.
Странджата. А дрипата, дето я държиш, то е къс от знамето, което развявахме в Балкана. Прочети там словата какво пише.
Бръчков (внимателно гледа). „Свобода или смърт“. Това е една светиня, Странджа!
Странджата. Дай, Бръчков! (Поима двете неща от него и ги целува просълзен.) Вземи това от мене подарък. Помни Странджата! Умри за България — аз не можах да умра за нея! (Пада на леглото в несвяст.)
Бръчков. Прималя пак от вълнение! (Коленичи до леглото и целува провесената ръка на Странджата. Няколко време тишина.) Боже, боже, ето как умират горките! Цял живот посветил на отечеството и сега умира в чужбина! (Целува му пак ръката.)
Явление 10
Горните и Македонски
Македонски (влазя буйно. Към Странджата). Нося ти радостни известия! Султан Азиз ще бъде убит!
Бръчков (става, прави му знак с ръка). Тихо, в несвяст е.
Странджата (отваря очите слабо). Ах, ти ли си? Добре дошел! Какво рече? (Поповдига се.)
Бръчков. Не се вълнувай.
Македонски (целува се със Странджата по устата). Странджа, да те зарадвам: имаме сега един кемер със сто наполеона! Моралият тръгва утре за Цариград!