Гробев. А тоя Македонски беше ли и той с тях в тъмницата?
Христович. Само три месеца стоя там: кога да стане обирът, същия ден той беше запрян, задето ме дави. Късмет има… Любопитно е, че той, откак го пуснаха, ходеше всеки ден при другарите си да ги нагледва, да им носи бунтовни брошури, ядене, тютюн и други такива. А не работеше нищо! Отде взимаше пари да им купува такива слободии? Разбира се, от крадените пари.
Гробев. Сега ни лук яли, ни на лук мирисали.
Христович. А знаете ли в трибунала какъв мотив представиха тия почтени господа за кражбата?
Гробев. Какъв?
Христович. Представете си: изповядали, че целта им била патриотическа, народна! Да дойдат да те съблечат гол в името на народа! Днес всичките благородни думи са в устата на нехранимайковците.
Гробев. Не откраднаха ли и мене лани новия ми цилиндър в градината на Ставри и го изпиха в една кръчма за народна слава! Простуди ми се главата, доде го дирех.
Христович (към Говедаров). Е, господин Говедаров, насмивахте се със случката с Гробева? Нали е смешно? Какво казваш ти по повод на тия „народни мъченици“, които чупат врати и пробиват железни каси, уж да въоръжават чета някаква!
Говедаров. А това беше истина: вие не бихте дали счупена пара за такава цел; те и сега, видиш ли, тръгват за сръбската война, всичките.
Гробев (назира). А бе наистина, някои с чантички и с левчета по шапките!
Христович. Маскарад цял. В Сърбия, като идат, ще останат по механите.
Гробев (гледа към буфета). Кавга вдигнаха там с някои чужденци. Идат насам и викат.
Христович (става). Скандал! Скандал! Ей ги и тука пияни. Да излезем, Гробев!
Излазят.
Говедаров (сам). Не мога да удържа възмущението си, когато слушам такива бездушни хора. Малко ли бяха страданията на момчетата? Поне сега — малко повече великодушие! (Гледа към кулисите.) Но каква е тая работа! Какво викат!
Явление 2
Говедаров, Македонски, Бръчков, Хаджият, Попчето, Мравката (влазят). Македонски в арамийски дрехи и с арнаутска пушка; другите — в бунтовнишко облекло)
Македонски (продължава разпалено да вика, като прави силни ръкомахания някому в кулисите. В лявата ръка държи лист). Гаврите се, а? Туркофили! Варвари! Срам на европейския народ! Ако ви чуя още един път да викате: „Вива Абдул Керим!“ — ще ви счупа зъбите, да помните кой е Македонски… Или бъдете християни, или се махвайте оттука да ви не гледам. България гори, а вие се гаврите и крещите: „Вива Туркия!“ Ще видим вашите туркиански герои каква ще я одрискат, ще ги смажем до един… Да живей генерал Черняев!
Попчето (удря по масата). Долу Турция!
Глас (из кулисите). Варвари булгари!
Хаджият (удря сърдито по масата). Долу! Долу! Долу!… Позор!
Мравката. Вива България!
Келнерите се стараят да ги умирят.
Бръчков (в изступление спуща се нататък с издигнат юмрук). Злодейци! Безсрамници! Африканци!
Говедаров (приближава го). Бръчков, моля те, остави се!
Бръчков (дърпа го). Остави ме, Говедаров! (Спуща се.)
Говедаров. Бръчков, помисли си, че подир малко тръгвате. И билети взехте. Ако ви задържи полицията поради скандал, ти, най-малко, ще се вайкаш после. Вразумете се, господа. (Към гарсона.) Пиво!
Явление 3
Горните и двама руски доброволци (влазят в кители от сиво платно, препасани с ремик, с бели фуражки с кокарда. Кланят се на хъшовете и сядат на една маса)
Бръчков (обърнат към русите). Да живей славянството! Да живей велика Русия!
1-й русин (на другаря си). Вот что, брат, здесь тоже русские люди, что ли? Ну-ка, не понимаешь?
2-й русин. Как же, они наши братья болгари.
1-й русин. А мы куда же теперича, граф? В Сербию собственно или в Болгарию будем драться?