2-й русин. Как же, в Сербию идем, конечно. Да оно одно и тоже.
Попчето (към Македонски). Дай, Македонски, да прочетем пак притурката.
Хаджият. Война вече! Бой при Бабина глава!
Македонски. На телеграмата, четете по-напространно. Прибрах я от Христовича. Победа! Победа! (Поздравлява русите повоенно.) Братушки! Здравствувуйте! Да живей генерал Черняев, славният герой! Сърбите победили!
1-й русин. Здравствуй, брат болгарин! (Ръкуват се).
Хаджият (чете листа заедно с другите). Славна победа!
Македонски (към русите). Братушки, днес по железницом в Сербиянский бой!…А вие?
2-й русин. Да, и мы тоже в Сербию.
Македонски. Да живей! Да се познакомит: Македонски! (Ръкува се.)
2-й русин. Граф Кушаков. (Към гарсона.) Пиво!
Бръчков. Братя, изпълни се наконец нашата надежда… Аз до последната минута не вярвах в такава велика радост. От Сърбия — в България, право! В свещената наша земя! А де остана нашият студент? (Излазя.)
Донасят пиво.
2-й русин (вдига чашата). Пью за успех славянского дела! Пью за обеих менших сестер России, Болгария и Сербия! ( Чукат се.)
Македонски. Да живей Русията! (Към русите.) Братушки, можем вас поцаловат? Сердцам нашим скачает от радост… Може? (Прави знак, че желае да се целува с тях.)
Русите. Как же, давай! (Прегръщат се с него и се целуват в устата.)
Македонски. Да сте живи! Здрав ли е цар Александър?
1-й русин (взира се приятелски ухилено в Македонски). Какой добрий молодец! Славний!
Македонски (тупа се в гърдите). Да, Македонски славен! На двама турака отрязал главом. (Прави съответственото движение с дясна ръка.)
Чува се свирка от влак.
Говедаров. Тоз е гюргевският трен, а вашият подир половина час ще пристигне… Да идем на перона да погледаме, някои наши може да стигнат. (Хъшовете и Говедаров излазят.)
2-й русин (на другаря си). Вот воодушевление небивалое! Здесь тоже самое, что и у нас. Вся Русь вздрогнула за славянских братьев… На здоровье! Надо мне послать депешу Юлии Михайловне, что благополучно прибыл в Бухарест. (Стават.)
Явление 4
Двама руси, Владиков и Бръчков (влазят. Владиков облечен като русите)
Бръчков. Слава богу, какво щастие; да се случи да пристигнеш тъкмо днес, та да пътуваме заедно. Всички полудяхме от радост, като те видяхме… след толкова години.
Владиков. Сега се пак събрахме и няма да се разделим. Великото поприще се отвори за нас. Борбата се захваща, която ще измени съдбата на Балкански полуостров. Това е началото на края…
Бръчков. Ах, велик час дочакахме. Жално, че не е жив сега Странджата… Не бе честит, горкият! Дойдоха още двама другари, да ида да кажа на Говедарова да им извади билет. За тебе да извадим ли?
Владиков. Моят билет важи от Москва до Кладово, до Сърбия, плати ми го славянският комитет.
Бръчков. Та и нашите той ги плаща, и разноските ни. (Излазя.)
2-й русин (към 1-й русин). Пойдем депешу дать. (Поздравляват Владикова. Излазят.)
Явление 5
Владиков, после Попчето и Катинка
Владиков (сам). И тъй, отивам пак с моите стари другари. Възхитих се, като ги срещнах тука. Сякаш че сме се наговорили… Когато минувах край Браила, щях да се отбия там, да видя и Евгени, да й кажа сбогом, може би последно сбогом… Не дръзнах! И продължих пътя си. Срам ужасен ме е пред това момиче. Оправдаха ме, но обществото не ме е оправдало. Тежката му присъда аз я чета и чувствувам във всички очи, които ме познават. Тая мъка ме накара преди три години да забягна в Русия… Наконец, ето часът да пролея кръвта си честно! Но нея, нея! Да умра, без да я видя! Без да се оправдая?… Нямах кураж да се отбия в Браила… Та и щеше ли да допусне да приказвам с нея? Аз я избавих от Крецулеска, но аз не съществувам за нея. Моят спомен ще изкарва на челото й червенина… Каква подла фигура съм пред тая доверчива, благородна девойка! А аз и на тоя час обичам я страстно, обичам я! Пропаст, като ад дълбока, ни дели, но аз я обичам. В Русия съм бил — за нея съм мислил. И защо аз, глупец, не отидох в Браила? Тя би разбрала, че не съм злодей, тя би ме повярвала и казала ми би една сладка дума на прощаване… И аз, като с двайсет крила, щях да хвърча към бойното поле… Но да ида при Говедарова.