Попчето (влазя). Всички се радваме, Владиков. Пак другарски, на нов подвиг…
Владиков. Да, Попче, и този подвиг е наистина благороден, чист от всякаква кал… От него няма да се срамим, както от оня…
Попчето. Остави тия сега… Ами де е Говедаров? Аз него търся.
Владиков. Да, и аз отивам при него. (Излазя.)
Попчето (сам). Аз жаля тоя Владиков. Как е гузен! Сякаш че товар го притиска… Ами той знай ли, че тука е Евгени Добревич?
Катинка (влазя). Господин Христович си забравил тук омбрелата. (Дири. Вижда Попчето.) Ах, Василе!
Попчето (подава й двете си ръце). Катинче, благодаря, че ме изпращаш. Ти си и хубава, па си и любезна. От колко време не съм те видял?
Катинка (радостно). Едно цветенце? (Подава му цвете от глава.) Ами аз сега срещнах господин Владикова! Той бил тука!
Попчето. Заедно ще вървим… (Нежно.) Това цветенце в пазвата ще го имам всякога!… Но да намеря Говедарова. Довиждане! (Бързо излазя.)
Катинка. И как е весел! А мене ми се плаче… Таквиз са мъжете… (Пипа си главата.) Защо му не дадох тоя по-големия трендафил!
Явление 6
Христович, Г-жа Добревич, Евгени и Катинка
Христович (влазя заедно с госпожа Дрбревич и Евгени). Седнете, седнете да се прохладим с нещо. Какво желаете? (Към Катинка.) Катинке, намерих я!
Г-жа Добревич. Да пием по една лимонада.
Христович. Гарсон! Две лимонади и една бира! (Брише си челото.) Горещо! Утре ще си бягам за Браила. А вие?
Г-жа Добревич. А ние след една неделя. На гости подойдохме тука на роднината, господина Аврамовича. Искахме по-рано — не ни пущат. Нагледахме се на Букурещ… Но в нашата Браила по е хладно…
Христович. Ще е по причина на Дунава.
Гарсонът донася питиетата.
Наздраве!
Пият. Чува се викът на хлапаците-весникопродавците: „Телеграфул“: „Важни известия! Велик бой при Бабина глава. Сръбска победа!“
Евгени. Чуеш ли, мамо? Войната се почнала! Катинке, купи ми „Телеграфул“.
Катинка излазя.
Г-жа Добревич (маха с ветрилото). Ох, горещо. Не си турих зелената рокля и другия корсет, ами ще се задуша с тия… Евгени, тая капела ти много иде, елегантна, а ти я не харесваш.
Катинка донася вестник.
Евгени (чете радостно). На добър час! Браво на сърбите. Да са живи!
Явление 7
Горните и Говедаров.
Говедаров (влазя). Добър ви ден! (Ръкува се с г-жа Добревич, с Евгени и с Хиристовича.) Добре сте дошле: днеска изпращаме момчетата.
Евгени. Господин Говедаров, мнозина ли има наши българи? (Към майка си.) Много хубав случай, мамо, ще изпратим юнаци за Сърбия.
Говедаров. Днес тръгва друга дружина доброволци, около двайсет души… Не може да си въобразите какво въодушевление. Войната ги възроди. Трогателни работи стават… Има троица братя, които тръгват заедно. Караха се няколко дни кого да оставят да варди дюкяна… Най-после го затвориха: продадоха, каквото можаха, па и тримата в Сърбия. То чудо, госпожице. На сватба отиват — не на бой! Днешната дружина има за цел от Сърбия да мине в България и да подигне народа.
Евгени. Горките, нямат тука никого свой, ни майка, ни сестра, да им каже добър час. Чужда земя.
Г-жа Добревич. Хубаво, Евгени, да почакаме. Само не тука, за бога. По-добре навън, в градината; там е по-хладно.
Говедаров (гледа към прозореца). Ха, ето неколцина от нашите доброволци идат насам.
Явление 8
Горните, Бръчков, Македонски, Хаджият, Попчето, Мравката (влазят)
Бръчков (покланя се на дамите. Към Говедарова). Бай Говедаров, ето ни пак… Тренът много се бави и нам хванаха да ни се стягат душите.
Говедаров (шеговито). О, не бойте се, Бръчков, вие ще успеете да стигнете на войната, преди да бъдат спечелени всичките победи. Абдул Керим паша не вярвам да капитулира още днес… Какво обичате, по една бира? (Към слугата.) Гарсон, донеси бира тука!