Евгени. Кой знае дали се е уталожил баща му. Покойният тате нали ни казваше, че дядо Бръчков проклел сина си и се отказал от него, когато го уловиха в обира с другите?
Г-жа Добревич. Та може ли инак! Той почерни лицето на баща си, най-почтен търговец! И другарите му също — да трошат каси… Посрамиха всичките българи…
Евгени. Да! Бедността е лош съветник, мамо. Но сега всеки види, че тия момчета не са били родени за крадци… Сега всички отиват с възторг на бой.
Г-жа Добревич. Няма само Владикова. И той тогава с тях беше съден. Добре, че се отърва…
Евгени. Защото беше невинен, мамо!
Г-жа Добревич. Ти вярваш ли? Всички думат, че и той бил замесен, но нямало доказателства.
Евгени. Аз ти казах толкоз пъти, че то беше само една набеда… Владиков не беше способен за такава позорна работа.
Г-жа Добревич. Той е все в Русия?
Евгени. Да, в Москва. Следва в университета, свършва тая година.
Г-жа Добревич. Ела да поизлезем. (Излазят отляво.)
Явление 9
Владиков и Говедаров (влазят от дясно)
Говедаров. Аз пак ти казвам, Владиков — необмислено си постъпил. Преди самия екзамен напущаш университета.
Владиков. Че е неблагоразумно — признавам; но аз постъпих честно. Не можах аз да мисля за наука и обезпечение кариера, когато на Балканския полуостров се решава съдбата може би на отечеството ни. После да ти кажа ли? И съвестно ми беше да остана в Москва, когато в Русия всичко е обърнало очи и чувства към Сърбия: графове и аристократи и самите ми професори тръгват.
Говедаров. Това е право. Такъв ентусиазъм не е бивал.
Владиков. Говедаров, ще те помоля нещо. Яви ми името на онова лице.
Говедаров. Не мога, Владиков. Писах ти и по-преди, че не мога. Аз съм дал честно слово и ще пазя тайната на лицето.
Владиков (тържествено). Слушай, Говедаров: кога се записах в университета, аз бях в страшно положение. Шест месеца прекарах в такива лишения и сиромашия, каквито още нито хъш е теглил! Здравето ми се повреди, аз се обезсърчих; реших да напусна… Тогава именно приех писмото ти, в което ми обаждаше, че занапред ще хода в Государствения банк в Москва да изтеглям всеки месец петдесет рубли! Такава сума за един студент е цяло богатство! Добрият и охолният живот ме спаси. Но кой ми направи това добро! Не знам и досега. Ти само това ми откри, че той бил един добър славянин, който желаял да остане неизвестно името му.
Говедаров. Да. И аз му дадох своето честно търговско слово.
Владиков. Знам. Но сега ти нямаш право да утайваш. Аз трябва да знам името на великодушния си благодетел. Говедаров, чуй молбата на един човек, когото смъртта очаква може би след няколко дена!
Говедаров. Ти ми правиш една молба в една тържествена минута. Да ти обадя: твоят благодетел е една девица: Евгени Добревич!
Владиков (като треснат). Евгени!
Говедаров. Тя е тука.
Владиков. Да?
Говедаров. Желаеш ли? Ела да те заведа да се видите. Тя е в градината… и да се извиня. (Завлича го отляво.)
Явление 10
Катинка и Македонски
Катинка (влазя от противоположната страна). Какъв страшен свят! Колко народ на гарата! Коконата се срещна с една познайница, заприказваха се, па се изгубиха из народа. Останахме с Евгени сами. Няма и тука коконата. Диря я. Де ще е?… Ах, забравих да обадя на Евгени за Владикова. Как щеше да се чуди! Тя ще се зарадва толкоз… толкоз!… Горката Евгени, как много плака тогаз за него!… Обича го. И не се жени, отказва се под предлог, че жалее за господин Добревича. (Лукаво.) Днеска траурът й ще се свърши… (Уплашена.) Ах!
Македонски (влазя буйно). Да пия едно пиво! Пак се скарах с ония поразеници. Като ги видя само, ожеднявам за кръв… искам да пия. (Към кулиса.) Гарсон, една бутилка пиво! (Съглежда Катинка, която иска да излезе.) О, госпожице, не бягай! Или се уплаши от униформата ми? Македонски е страшен за турците и за чорбаджиите; но пред прекрасните госпожици той става кротък и весел като гергьовско агънце! (Донасят пиво, пие и я гледа.) Хубавичка! Какви хубави цветя! Ах, такова също цвете е турил на гърдите и Попчето! Ах, ти си го дала. Катинче, дай и на мене едно! Аз имам право, защото съм герой. Героите носят лаврови венци, ти ми дай засега барем тая мъничка розичка, хубавичка, миризливичка, като тебе! (Катинка се дърпа.) Молим, молим, не ме оскърбявай, бъди благородна… От боя ще ти донеса и аз драгоценен армаган.