Евгени. Горещо, мамо.
Г-жа Добревич. Да. Ти знаеш ли, Евгени? Владиков е тука! Видяхме се преди малко.
Евгени. Да, и аз се поздравих одеве с него…
Г-жа Добревич. Чудим се с Бръчкова… А Владиков чак от Москва тръгнал и отива да се бие в Сърбия.
Евгени. Владиков всякога е бил горещ патриот, благороден човек, мамо; ама той…
Г-жа Добревич. Много думаха лошо за него.
Евгени. Казах ти, несправедливо. Той заслужава всичката симпатия и уважение.
Говедаров (влазя). Подир четвърт час влакът ще тръгне за Турну-Северин с нашите доброволци. Да им пожелаем добър час. Идат.
Явление 13
Горните, Македонски, Бръчков, Попчето, Хаджият, Мравката (влазят)
Бръчков (към г-жа Добревич и Евгени). Прощавайте, госпожо, и вие, госпожице! Сбогом, господин Говедаров! Благодарим ви! (Ръкуват се. Също правят и другите доброволци със свалена шапка.)
Евгени. Добър час!
Г-жа Добревич. Със здраве, момчета!
Говедаров. Юнаци, желая ви славна победа над народните душмани и геройски лаври.
Евгени (към хъшовете). Позволете. (Подава им по цветенце; всякой благодари и го втъква на гърдите или на чело; Македонски го бодва в пушката.) Желая ви честито завръщане!
Влазя Владиков.
Явление 14
Горните и Владиков
Г-жа Добревич (на Евгени). Евгенице, подай цветенце и на господин Владикова: и той пътува.
Евгени (гледа го учудено). Аз чух, че остава…
Владиков (към г-жа Добревич). Не, госпожо, по важна причина съм принуден да остана днес.
Македонски. Когато ни каза одеве, много ни наскърби. Ама като няма как… Ще се видим там.
Евгени (усмихната). Вземете пак! (Подава Владикову цвете. Владиков приема цветето и й целува ръка.)
Говедаров. Юнаци, госпожица Добревич благоволи да подари всекиму от вас по три наполеона; раздай ги после, Бръчков! (Дава парите Бръчкову.)
Хъшовете. Благодарим ви, госпожице.
Евгени. Добро видение, юнаци!
Македонски (на Владикова). Сбогом, Владиков!… Джанъм, защо не тръгна с нас? Щях да те моля да ме научиш московски, та като изляза пред Черняева, да не стоя като тонку… (Целуват се.)
Владиков. Сбогом, довиждане, Македонски.
Бръчков (Владикову). Сбогом, Владиков! Жалко, че оставаш…
Владиков (смутен). Нямаше как… ще се видим пак, сбогом! (Целуват се. Поглежда Еегени, която му се усмихва нежно и му прави заканителен знак с ветрилото си.)
Евгени. Какво, войната няма да побегне…
Владиков (ниско). Отечество! Любовта победи!
Попчето (на Катинка). Прощавай, любезна моя. Моли бога да се върна жив: ще ти донеса скъп армаган, какъвто и царица не носи!
Катинка. Сбогом! (Закрива си очите с ръка.)
Чува се глас на перона: „Важни депеши! Генерал Черняев напредва към Ниш! Турците бягат! Българите въстанали при сръбската граница!“
Бръчков. Чувате ли? Въстание!
Хаджият (на Владиков). Добро видение в Сърбия! (Целуват се.)
Владиков. Добър час! Добро видение, братя! (На себе си.) Чини ми се, че правя нещо позорно. Не, аз съм страшно подъл човек… (Промушва се между другите.)
Явление 15
Горните, Христович, Старият Бръчков
Бръчков. Боже! Изпълниха се нашите мечтания. Борба! (Вижда баща си, че влазя с Христовича, смайва се и се промъква назад, като че желае да побегне.)
Старият Бръчков. Ела, ела, не бягай като див от баща си!
Бръчков (пристъпва към баща си). Тате!
Старият Бръчков (прегръща го и го целува по челото). Синко! Ти огорчи баща си и майка си. Толкова години сме тъгували за тебе. Толкова години сме се срамили от хората.
Бръчков. Простете ме, тате!
Старият Бръчков. Прощавам те и благославям те! Върви със здраве! Лош си син, ама си добър българин!
Бръчков. Тате, поздрави мама!
Старият Бръчков (силно разтъгуван). Не те спирам, а ти казвам: напред! И аз да бях млад, щях да сторя като тебе и тия юнаци!