Бръчков (целува на баща си ръка). Тате! Благодаря, тате, за тия радостни думи!
Старият Бръчков (брише си очите). Не знаях, че си тука… Дойдох на Букурещ, тука, случайно, по работа. Да не ми бе казал Христович, не щях да те видя, Владимире! Синко! Бог да те закриля!
Христович (покъртен). Момчета, па прощавайте, ако някога сме били много строги и несправедливи… Всичко да забравим!… Желая ви честито завръщане!
Говедаров. Момчета, господин Христович подари десет наполеона за вас.
Македонски (към Христович). Благодарим! Стискай ръката сега! (Ръкува се с Христовича.)
Говедаров. Бързайте!
Нови възклицания „Сбогом“ и „Добър час!“ Хъшовете изхвръкват из вратата.
Евгени (гледа из вратата към трена). Господин Владиков! Слезте по-скоро от вагона! (Чува се третият звънец.) По-скоро. (Маха му.)
Говедаров. Слазяйте, господин Владиков, тренът ще потегли!
Владиков (чува се гласът му от кулисите). Сбогом!
Евгени (вика уплашено). Михаиле! Михаиле!
Владиков (чува се гласът му от кулисите). Евгени! Отечеството преди всичко! Сбогом!
Влакът потегля. Чува се шумът на колелетата. Евгени с отчаяние простира ръцете.
Г-жа Добревич (към Евгени). Какво ти стана!
Евгени. Иди! Иди! Сега още повече те любя! (Пада в несвяст.)
През гръмота на влака пробива слабо мотивът на „Шуми Марица“.
Завеса.
Жива картина
Сърбия. Гредетинското укрепление на една каменлива висота. В процепа (амбразурата) на насипа положен топ; около него: Владиков, на първия план, с лява ръка на гърди, в положение на човек, който полита; в дясна ръка държи пушка с байонет. Мравката, Хаджият, Попчето, Дерибеят нападали в разни пози; двама черногорци, един умрял, друг облегнат до окопа с ятаган в ръка. Лицето изразява страдание. Двамата руски доброволци прострени. Един чер азиатец на едно коляно, с пушка с байонет, гледа към мъртвия Бръчков, възседнал топа с клюмнала и отпусната на гърди глава. Македонски стои прав със страдалческо изражение на лицето, подпира се на пушката.
Из кулисите се чуват мътни шумове на отдалечена битка.