Македонски. Как, има ли и госпожица?
Владиков. Има зер, която ти ще отърваваш от татарите… Срам и позор, че не си чел още „Изгубена Станка“. Конска глава.
Македонски. Аз ти казах, че бабешки театри мразя. Питай ме за царските театри — всичките съм ги чел.
Хаджият. Абе Станка да играе Катинка. Да я повикаме. (Гледа ухилен на Попчето.)
Попчето (сърдит). Ти не дрънкай, Хаджи!
Странджата. Коя е тая Катинка?
Дерибеев. Слугиня у Добревича, влахкинче. Запознали се с Попчето, когато живеел в бащината й къща с кирия.
Владиков (дава знак да мълчат). Станка някой мъж да играе, някой по-млад и приличен. (Озърта се.) Господин Бръчков, взимуваш ли Станка? За нея жена не би се намерила да играе.
Бръчков (усмихнато). Приемам с благодарение, макар че не съм мома…
Владиков. Нищо. Като те накичим и попременим, няма да те познае никой. Ще позамажем с малко белило черните косъмца под носа ти и работата е свършена.
Македонски. Ба, може и тъй, какви мустаци има? Мъх. Няма нищо от толкова. Лани помниш? Гицата наш стана Райна княгиня с мустаци като на пъдар, но пак мина за Райна. Тия работи се не гледат в театрото.
Попчето. Пък аз да ви кажа, че с малки мустачета още по-хубаво е. Аз имам голям вкус към жена с мустачета… Знаеш, стои едно такова е… иска ти се да й лапнеш кадифявата горна джучка.
Владиков. Попче, ти си цял разбойник! Ти кое искаш да играеш? И тебе татарин да те направим… Чакай другите роли да раздадем.
Македонски. Владиков, само моят Желю хайдутина да не пипаш, че отрязвам ръце. (Посяга и взима от поличката саламата и се отдалечава в дъното на сцената.)
Странджата (към Владикова). А нази забрави ли ни?
Владиков. Кого?
Странджата. Мене? Аз няма ли да взема някоя главна роля? Като има хайдушка дружина, трябва да има и байрактар.
Владиков. В драмата не се предвижда байрактар. Па аз да ти направа угодата, бих се съгласил да си байрактар; но това ще излезе несъобразно и много неуместно…
Странджата. Това е право, на двама души хайдути какъв байрактарин ще бъда? Аз даже не приимам… Та аз без назначение ли ще остана? Това не може да бъде!
Владиков. Тогава твоето назначение е на буфета. Ти си опитен за тая работа… Не се въси, братко. Касае се главно за полза на светото дело… Приемаш ли?
Странджата. Приемам. Аз съм навикнал да се жертвувам за младите.
Македонски се подава от другата страна и лапа мълчаливо едри резневе от саламата.
Владиков. Само и тебе трябва по-чист костюм. С тоя омазан кожух селашки не бива… Па тия две големи резки на бузата ще причинят припадък на някои нервически госпожи… Ах, мой бедни Странджа, по бих желал да те видя всред Стара планина, тамо е твоята сцена.
Странджата. И то ще бъде, ако е рекъл господ. Ще поискам от Добревича някое вехто сетре, по-прилично.
Бръчков (усмихнато). Знаете ли? Наистина грандиозна е целта на това представление. И ако се сполучи всичко докрай, историята донякога праведно ще може да каже, че изгубена Станка е убила султан Азиза. Не е ли тъй?
Владиков. Та отде знаеш? Може и да го каже това историята. Тя толкова чудесни работи ни разказва, щото нищо няма за невярване. Големите работи често са ставали от малки причини и тая изба може да разтрепери цяла империя и да тласне към крайното му решение възточния въпрос… Най-малкото, което може да причини убиването на султан Абдул Азиза, е династическата революция в самия Цариград, а запали ли се Цариград, пламва и цяла Турция. А нам трябват такива мътни времена.
Македонски (като продължава да лапа). Смърт на Абдул Азиза!
Владиков. А бре, лапнико! Ти ми унищожи провизията.
Македонски. Да живее комуната! Право да ти кажа: бях гладен като вълк, а кога дойдох, тия лакоми мулета изпукали всичко… Имам ли право, или нямам?
Владиков. Имаш право за обесване. (Туря си цилиндра.) И така, момци, довечера елате на училището. Сбогом! (Излазя.)
Попчето (на Македонски). Македонски, я дай и нам от саламата, че ни потекоха лигите. (Посяга.)
Македонски. Че какво е? На девет вълка пачи крак! (Лапва всичкото. Към Странджата.) Странджа, я напълни една голяма чаша, да залея саламата.
Странджата. Няма ни капка. Всичко изцукахте!
Македонски. Да ви вземе дявол, сега без вино какво ще правим? Без вино и без свобода няма живот на тоя свят. (Към Бръчков.) Поете, ти остана гладен. Хай да те водя да си похапнем другаде, ама тъй, както не сме яли на бащиното си кръщене.