— Май вече я правим — рече Антон и все не успяваше да скрие объркването си пред естествената лекота, с която тя разказваше, тия фантастични неща.
— А не научиха ли и вас така да се размножавате?
— О, не. Томи, аз съм земен човек — кокетно се изсмя Елена, а веднага след това помръкна. — Но не знам дали вече ще мога изобщо. Та аз съм на деветдесет и четири!
— Е, ще трябва да се провери — рече Гибсън в ухилена закана. — Но ще ви кажа още отсега, Елен. Човечеството няма да приеме такъв начин на размножение, та ако ще и цялата Галактика да загине!
За пръв път, откакто бе пристигнала гостенката, на кораба избухна смях — весел, задружен, облекчителен. Японецът така се разписка, че дежурният оператор в базата, когото от няколко минути убеждаваше да направи справката, започна отново да крещи, че на тоя кораб всички са полудели и да престанат най-после с опитите си да развеселяват Земята, особено когато тя спи. Но те не престанаха, защото Елен Блано неочаквано се провикна:
— Нямате ли музика бе, момчета? Какви танци се танцуват сега, щото аз съм спряла някъде при чарлстона…
И се завъртя в такъв чарлстон, че едва не изпочупи апаратурите в кабината. А тримата мъже се запремятаха подире й от смях. Защото да ти танцува чарлстон в безтегловното един толкова очарователен палячо в бяло мъжко трико и с щръкнали по всички посоки златни коси, не може да не те накара да възликуваш чак до звездите.
III
Следващият сеанс за връзка излезе не по-малко драматичен от предишните. Все още веселите космонавти веднага притихнаха, щом дежурният оператор им показа на екрана снимките на Елен Блано. Изоставеният етнограф не само бе посветил книгата си на своята загинала при неизвестни обстоятелства годеница, беше я и напълнил със снимки от нея. Остарелите фотографии не бяха качествени, но на една от тях, почти портретна, те веднага познаха гостенката си. Облечената в елегантен тропически костюм Елена бе притиснала буза до лицето на един кошмарно грозен папуас с дълга клечка в носа. И сияеше щастлива пред старовремския фотоапарат, както бе сияла насреща им в непомръкналата си хубост от първите минути на пребиваването си при тях.
— Ето ме! Видяхте ли? Това съм аз! — извика тя, а онемелите в благоговение мъже й повярваха окончателно тъкмо заради тоя папуас.
Те не си го помислиха, но почувствуваха, че това момиче наистина е било способно да подкупи със своята любвеобилност и навярно далеч по-грозните и страшни в нашите очи представители на другата галактическа раса. Затова сигурно са я поканили да тръгне с тях. Чрез нея са повярвали в дружелюбието и красотата на човечеството, което иначе едва ли им е направило добро впечатление със своите несекващи до неотдавна опити да се самоизтреби. Сигурно сме им се сторили не по-малко отблъскващи варвари от папуасите, но тя е събудила надеждата им да се избавят чрез съюз с хората от самотата си в Космоса и от своето остаряване…
Нещо такова усетиха тримата мъже, и усетиха още колко много обичат сега своята изумителна гостенка.
Елена отново бе принудена да се покаже в истинския си вид, защото ръководителят на полета, когото за трети път вдигаха по тревога в земната нощ, съвсем се разбесня от палячовския й вид в долното трико на Санеев. Този път обаче тя не се съблече така естествено, а с една отчаяна храброст. Акира се постара да даде максимална яркост на предаването, на едва ли тая несъвършена човешка техника бе успяла да прати през милионите километри и трогателната бемка на лявата гръд на момичето, и златистите като рибени люспици лунички по раменете му. Ръководителят на полета обаче се разсъни окончателно. Устата му зина няколко пъти беззвучно, преди гласът му да влети в кабината:
— Каква е тая жена? Как сте я взели на борда?…
— Ти нареди да я приберем — подигра го Санеев.
— Мислех, че се шегувате. Аз…
Голата Елен го прекъсна фамилиарно:
— Сравнете ме със снимките в книгата, мистър! И се успокойте, защото ви очакват още по-невероятни неща! След половин час ще ви дойда на гости. Моля да ми определите координатите на мястото, където да сляза. Пригответе и снимачна апаратура. Но иначе не вдигайте излишен шум, сензациите ще оставим за после. И една хубава рокля ми намерете, виждате в какво положение съм! С много цветя да бъде…