Въпросите им щяха да дойдат после. И тримата щяха да си ги задават не сами, защото не бяха само техни въпроси. Щом другата цивилизация ги е потърсила веднъж, ще ги потърси и втори път. Сигурно и самото човечество ще я потърси, за да й предложи свой вариант на сътрудничество, та да се стигне до най-изгодния за двете страни начин. Сигурно след някой и друг месец към орбитата на Халеевата комета ще полетят автоматичните радиосонди, за да започнат историческия разговор. Но това пак щеше да бъде разговор между машини и тримата мъже още не мислеха за него.
Сега те бяха сами с машините си, вътре в друга машина, и никога светът около тях не бе кънтял толкова изпразнен от отговори. Всичко им изглеждаше смачкано и празно като бялото трико в ръцете на Гибсън. А така щяха да се носят в орбитата си към земята още цял месец. Щяха да кръстят кораба си на нейно име, щяха да разказват на уредите си за нея, щяха да въртят филмите си, за да пълнят със смеха и с тялото й ненапълнимата пустота около себе си. Цял месец още щяха да тъгуват за нея и после — цял живот.