Няколко минути след излитането Шамрон затвори защитения от подслушване телефон в кабинета на Бенджамин Стоун на борда на частния му самолет и отиде при Габриел в луксозно обзаведения салон.
— Току-що уведомих централата ни в Отава.
— Кой е там сега?
— Твоят стар приятел Зви Ядин. В момента пътува с малък екип за Монреал. Те ще посрещнат самолета и ще поставят под наблюдение Жаклин и нейния нов приятел.
— Защо в Монреал?
— Не си ли чел вестниците?
— Съжалявам, Ари, но бях малко зает.
На масата до стола на Шамрон имаше купчина вестници, прецизно подредени, така че да се виждат водещите заглавия. Той взе най-горния вестник и го хвърли в скута на Габриел.
— След три дни ще се състои церемонията по подписването на мирния договор в седалището на Обединените нации. Всички ще бъдат там: американският президент, министър-председателят на Израел, Арафат и заместниците му. Изглежда, Тарик ще се опита да развали празненството.
Габриел прегледа набързо вестника и го хвърли обратно на масата.
— Монреал е идеален междинен пункт за човек като Тарик — продължи да обяснява Шамрон. — Той говори свободно френски и има възможност да си осигури фалшив паспорт. Лети за Монреал като французин и влиза в Квебек без виза. Щом се озове в Канада, той си е почти у дома. В Монреал живеят десетки хиляди араби. Ще разполага с куп места, където да се скрие. Охраната по американско-канадската граница е слаба или съвсем липсва. По някои пътища изобщо няма гранични постове. В Монреал той може да смени паспорта си с американски или канадски и просто да влезе с кола в САЩ. Или ако си пада по приключенията — да мине пеша през границата.
— Тарик никога не ми е правил впечатление на човек, който обича да се мотае на светло.
— Той ще направи каквото е необходимо, за да стигне до целта си. И ако това изисква да извърви десет мили през снега, ще го стори.
— Не ми харесва, че промениха правилата в Париж — замислено каза Габриел. — Защо Юсеф излъга Жаклин за развитието на нещата?
— Това означава, че от съображения за сигурност Тарик е сметнал за необходимо да измами най-приближените си — нещо обичайно за хора като него. Арафат го прави от години. Именно поради тази причина все още е жив. Неприятелите му в палестинското движение не могат да се докопат до него.
— Нито пък ти — хапливо изрече Габриел.
Шамрон го изгледа ядосано, но в този миг Стоун влезе в салона.
Стареца обясни на Габриел, че има самостоятелна каюта в задната част на самолета.
— Иди да поспиш — каза му, — изглеждаш ужасно.
Мъжът се изправи безмълвно и излезе от салона. Стоун отпусна огромното си тяло в едно кресло, загреба шепа бразилски фъстъци и заяви:
— Това момче притежава страст! Убиец със съвест. Харесва ми. Останалата част на света ще го хареса още повече.
— Бенджамин, за какво говориш, за бога? — учуди се Шамрон.
— Той е печелившият билет. Не разбираш ли, Ари? Той е начинът да си платиш дълговете към мен. Всичките, заличени с едно-единствено плащане.
— Не смятах, че си водиш сметка. Мислех, че ни помагаш, защото вярваш в нас, защото искаш да запазим Израел.
— Остави ме да довърша, Ари, изслушай ме! Не ти искам парите. Искам него. Позволи ми само да разкажа историята му. Ще я възложа на най-добрия си репортер. Позволи ми да публикувам историята на един израелец, който през деня реставрира платната на стари майстори, а през нощта убива палестински терористи.
— Да не си се побъркал? — изгледа го недоверчиво Шамрон.
— Тъкмо обратното, Ари. Напълно сериозен съм. Ще пусна не само статия, но ще направя и телевизионен сериал. Ще продам филмовите права на Холивуд. Ти ще ми дадеш ексклузивно интервю за това преследване. Нещо като поглед отвътре. Това ще е знак за моите кредитори, че все още разполагам с необходимото, за да разтърся Флийт Стрийт37. Това ще бъде знак за моите банкери в Сити, че аз все още съм сила, с която трябва да се съобразяват.
Шамрон бавно запали следващата си цигара. Той наблюдаваше Стоун през облака дим, докато обмисляше опасността, която крие неговото предложение. Стоун беше давещ се човек и ако Шамрон не направеше нещо, за да го отстрани, щеше да завлече и двама им на дъното.
37
Улица, на която се намират всички британски национални печатни издания, наричана още