— Има ли нещо, което се случва в Канада и аз трябва да го знам? — попита Мордекай.
— За какво говориш?
— Преглеждах отчетите за разходите в централата ни в Отава и се натъкнах на леко несъответствие в плащанията на помощния персонал. Тъй като сумата е малка, помислих си, че ще спестя време, като изясня нещата със Зви за една-две минути. Затова звъннах по телефона, а не използвах специалната кабелна връзка.
Лев нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото си.
— Какво общо има това с отдел „Операции“?
— Не можах да намеря Зви. Всъщност не можах да открия никого. Сякаш целият персонал на централата в Отава се е изпарил. Никой от хората ни не отговаря на телефона. Излезли са без обяснение.
— А ти с кого говори?
— С момиче от шифровъчния отдел — обясни Мордекай.
— Какво каза то? — оживи се Лев.
— Зви и целият му оперативен персонал излезли набързо преди два часа.
— Къде е Стареца? — трепна Лев.
— Някъде в Европа.
— Че той току-що се върна оттам. Защо е отишъл отново?
Мордекай се намръщи.
— Да не мислиш, че Стареца ми казва нещо? Този дърт кучи син е толкова потаен, че според мен през половината време дори той не знае къде ходи.
— Намери го! — каза Лев.
37. Монреал
На летището Лейла нае кола и с Жаклин се понесоха с пълна скорост по магистралата, водеща към града. От дясната им страна се виждаха очертанията на скована от лед река, а отляво — голямо железопътно депо, над което се стелеше гъста сива мъгла. Тя напомняше реещ се над бойно поле дим. Не след дълго светлините на разположения ниско Монреал изплуваха пред тях — доста неясни поради сипещия се сняг. Лейла шофираше така, сякаш познаваше пътя.
— Друг път идвали ли сте тук? — попита тя.
Обръщаше се към Жаклин за пръв път, откакто бяха напуснали кафенето на летище „Шарл де Гол“ в Париж.
— Не, никога. А вие?
— И аз.
Жаклин скръсти ръце пред гърдите си и потрепера. Парното работеше, но в колата все още бе толкова студено, че виждаше дъха си.
— Нямам дрехи за такъв студ — оплака се тя.
— Люсиен ще ви купи всичко, от което се нуждаете.
Значи Люсиен щеше да се срещне с нея в Монреал. Жаклин разтри ръцете си:
— Много е студено да се ходи по магазините.
— Всички най-хубави бутици в Монреал са под земята. Няма да ви се наложи да си покажете носа навън.
— Нали казахте, че никога не сте били тук?
— Не съм била.
Жаклин облегна глава на прозореца и притвори за кратко очи. До Монреал бяха летели в бизнес класа, като Лейла седеше от другата страна на пътеката и един ред по-назад. Час преди кацането тя бе отишла до тоалетната. Като се връщаше, подаде бележка на Жаклин:
„Минете сама през имиграционния и митническия контрол. Ще се срещнем на гишето на фирма «Херц».“
Лейла отби колата от магистралата и зави по булевард „Рене Левек“. Вятърът фучеше между високите административни сгради и хотели. Покритите със сняг тротоари изглеждаха почти безлюдни. Тя подмина няколко пресечки и спря пред голям хотел. Портиерът се втурна навън и отвори вратата на Жаклин.
— Добре дошли в „Куин Елизабет“. Имате ли резервация?
— Да — отговори Лейла. — Можем да се оправим сами с багажа си, благодаря.
Портиерът й даде квитанция за колата и седна зад волана. Лейла въведе Жаклин в просторното шумно фоайе. То беше пълно с японски туристи. Жаклин се запита какво ли ги е довело в Монреал посред зима. Спътницата й преднамерено премести чантата си от дясната в лявата си ръка. Жаклин се насили да погледне на другата страна. Беше обучена да разпознава доста неща от езика на тялото. Скоро щеше да започне следващото действие на пиесата.
Тарик ги наблюдаваше от бара на хотела. Външният му вид нямаше нищо общо с този в Ливан. Сега бе облечен с тъмносив вълнен панталон, кремав пуловер и италиански блейзер. Беше гладко избръснат, носеше очила със златни рамки и прозрачни стъкла, а косата му бе леко прошарена.
Беше виждал снимката на жената, представяща се като Доминик Бонар, но въпреки това бе поразен от външността й. Зачуди се как Шамрон и Габриел Алон могат да изложат подобна красавица на такава опасност.
Той огледа фоайето. Знаеше, че копоите на Шамрон са някъде тук, скрити сред туристите, бизнесмените и хотелските служители. Беше се опитал да ги излъже, завеждайки жената от Лондон в Париж, а оттам — в Монреал. Но те сигурно вече се бяха прегрупирали и бяха заели позиции. Беше наясно, че в момента, в който приближи Доминик, за пръв път ще се разкрие пред враговете си.