— Мислиш ли, че той стои зад това?
— Все още не съм сигурен…
— Дори и да са го видели, тези снимки няма да са от голяма полза — замислено рече Узи. — Оттогава той е сменил стотици пъти външността си.
— Изпълни това, което ти казах. — Шамрон натисна зеленото мигащо копче на телефона и прекъсна връзката.
Беше още тъмно, когато пежото на Шамрон прекоси с пълна скорост крайбрежната равнина и се заизкачва по пътя в Юдейските планини към Йерусалим. Ари свали очилата си и разтърка зачервената кожа под очите си.
Изминаха шест месеца, откакто бе върнат на работа и му възложиха една проста задача: да внесе стабилност в разузнавателната служба, чието реноме бе сериозно накърнено от серия широко отразени в медиите оперативни гафове и скандали сред персонала. Работата му бе да повдигне морала, да възстанови духа, с който в миналото се отличаваха хората от Службата.
Беше успял да спре разрухата — вече нямаше позорни провали, като опита да бъде убит един ожесточен мюсюлмански ходжа в Аман, организиран от неговия предшественик, но пък нямаше и зашеметяващи успехи. Шамрон знаеше по-добре от всички, че Службата не бе спечелила страховитата си репутация, без да поема рискове. В миналото крадяха самолети МиГ, внедряваха шпиони — както в резиденциите на приятели, така и на врагове, преследваха онези, които се осмеляваха да тероризират израелския народ. Шамрон не искаше да остави в наследство Служба, която вече не допуска грешки, а Служба, която може да посегне и да удари, когато си поиска, която да изумява другите разузнавателни централи.
Знаеше, че не разполага с много време. Не всички на булевард „Цар Саул“ приветстваха неговото завръщане. Имаше и такива, които смятаха, че песента му вече е изпята и е трябвало да бъде оставен в Тиверия, за да се бори със своите радиоапарати и спомените си. А щафетата да бъде предадена на следващото поколение. Противниците на Шамрон твърдяха, че човек като Мордекай заслужава да бъде шеф след всичките години на размотаване из коридорите на „Операции“. Ели също имал качества да стане чудесен началник, казваха те. Трябвало само да се „аклиматизира“ в директорския кабинет. Смятаха, че дори Лев от отдел „Операции“ е подходящ, макар че от време на време се поддаваше на настроенията си и си бе спечелил доста врагове.
На Шамрон засега не бяха дали почти никаква власт да прави промени сред старшия персонал на булевард „Цар Саул“. В резултат на това легендарният шпионин бе заобиколен от глутница хищници, които щяха да му се нахвърлят при първия признак на слабост. А буйният Лев бе най-опасен от всички — сам се провъзгласи за личния Брут на Шамрон.
„Горкият Лев! Той няма представа с кого се заяжда“, помисли си с горчивина Ари, когато разбра какви ги е наприказвал.
— Зев Елияху ми беше личен приятел — въздъхна министър-председателят, когато Шамрон седна пред бюрото му. — Кой му е сторил това?
Той наля кафе и подаде чашата на Шамрон, вперил в него кротките си кафяви очи. Както винаги, Ари изпита чувството, че го наблюдава овца.
— Не мога да кажа със сигурност, но подозирам, че може да е бил Тарик.
Не произнесе фамилното му име, но не бе и необходимо. Кратката му биография сякаш бе гравирана в мозъка на Шамрон. Тарик ал Хурани — син на селски старейшина от Горна Галилея, роден и израсъл в бежански лагер в покрайнините на Сидон, в Южен Ливан, получил образование в Бейрут и Европа. По-големият му брат — член на „Черният септември“10 — бе убит от специален отряд, ръководен лично от Шамрон. Тарик бе посветил живота си на отмъщението за смъртта му. Той се бе присъединил към ООП11 в Ливан, беше се сражавал в гражданската война, после бе приел завиден пост във „Форс 17“ — отряда за лична охрана и тайни операции на Ясер Арафат. През осемдесетте години Тарик бе преминал интензивно обучение зад Желязната завеса — в Източна Германия, Румъния и Москва. След това бе прехвърлен от „Форс 17“ в Джихад ел Разд — разузнаването и контраразузнаването на ООП. Накрая бе ръководил специален отряд, чиято задача бе да воюва срещу израелските тайни служби и дипломатическия персонал. Но в началото на деветдесетте години се скара с Арафат заради решението му да влезе в преговори с Израел. После сформира малка, здраво споена организация, преследваща една-единствена цел: саботиране на мирния процес, започнат от палестинския лидер.
Очите на министър-председателя блеснаха за миг, когато чу името на Тарик. Сетне отново възвърна спокойното си изражение.
10
Палестинска терористична групировка, отговорна за смъртта на единадесет израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. — Б.пр.