— Какво те кара да мислиш, че Тарик е извършил това? — Премиерът впери очи в Шамрон.
— Базирайки се на предварителните описания, нападението има всички отличителни черти на неговите операции. То е било педантично планирано и реализирано. — Шамрон си запали цигара и махна с ръка да прогони облака дим. — Убиецът е бил спокоен и изключително безмилостен. Имало е и момиче. А всичко това намирисва на Тарик.
— Значи само подозираш, че е бил Тарик?
— Повече от подозрение е — бързо отвърна Ари, за да опровергае скептицизма на министър-председателя. — Наскоро получихме доклад, в който се намеква, че организацията на Тарик се подготвя да възобнови дейността си. Може би си спомняте, че лично ви информирах за това, господин премиер.
Министър-председателят кимна:
— Спомням си също, че ме посъветва да не го разгласявам. Зев Елияху можеше да е жив, ако бяхме предупредили министерството на външните работи.
Шамрон загаси цигарата си, стараейки се да прикрие раздразнението си.
— Не мога да се съглася, че Службата е виновна по някакъв начин за смъртта на посланика. Зев Елияху беше и мой приятел, а и колега. Той работи в Службата в продължение на петнадесет години и точно затова смятам, че Тарик го е набелязал. Разубедих ви да не огласявате доклада, за да защитя източника на информация. Понякога това е необходимо, особено когато се касае за изключително важен разузнавач, господин премиер.
— Не ме поучавай, Ари. Ще успееш ли да докажеш, че е бил Тарик?
— Възможно е.
— И тогава какво?
— Тогава ще помоля за вашето разрешение да му смачкам фасона.
Министър-председателят се усмихна.
— Да смачкаш фасона на Тарик? Първо трябва да го откриеш. Наистина ли смяташ, че Службата е готова за нещо подобно? Не можем да си позволим ситуация като в Аман — не и сега, когато мирният процес е толкова крехък.
— Операцията в Аман е била зле планирана и катастрофално изпълнена. Отчасти и заради намесата и безпрецедентния натиск, упражнен от човека, който е стоял в този кабинет по онова време. Ако ми дадете правомощията да преследвам Тарик, уверявам ви, че това ще бъде съвсем друг вид операция и със съвсем различни резултати.
— Какво те кара да мислиш, че ще можеш да откриеш Тарик?
— Сега по-добре от всякога съм подготвен да го намеря — решително заяви Шамрон.
— Благодарение на този твой източник на информация ли?
— Да.
— Разкажи ми за него — кимна премиерът.
Шамрон едва доловимо се усмихна.
— Това беше случай, с който се занимавах лично, преди да ми кажат, че повече не се нуждаят от услугите ми на булевард „Цар Саул“ — обясни той. — Става дума за дълготрайно внедряване, нещо, което отне години, за да се изгради. Сега източникът ми участва в екипа по планирането и задействането на операциите в организацията на Тарик.
— Знаел ли е източникът ти предварително за Париж?
— Разбира се, че не! Ако той бе подал сигнал, щях да предупредя всички застрашени, дори ако това изискваше да го изтегля.
— Тогава направи го — каза министър-председателят. — Смачкай фасона на Тарик. Накарай го да си плати заради Елияху и всички други, които е убил през годините. Удари го здравата, така че никога повече да не се изправи.
— Подготвен ли сте за отзвука, който ще има едно убийство в този период? — надигна вежди Шамрон.
— Няма да има отзвук, ако е извършено както трябва.
— Палестинските власти и техните приятели във Вашингтон и Западна Европа едва ли ще погледнат с добро око на едно покушение, дори и мишената да е Тарик.
— Тогава погрижи се да не оставите никакви следи. Увери се, че твоите кидони12 няма да бъдат заловени като онази двойка сбъркани аматьори, които бяха изпратени в Аман. Щом подпиша заповедта, операцията е в твои ръце. Ликвидирай го, както намериш за добре. Просто го ликвидирай! Израелският народ никога няма да ми позволи да сключа мир, докато Тарик или някой друг като него обикаля на свобода и убива евреи.
— Ще имам нужда от съответната документация, за да задействам нещата.
— Ще я имаш до края на деня — обеща министър-председателят.
— Благодаря ви, господин премиер.
— А кого имаш предвид за работата?
— Мислех, че нямате намерение да се намесвате — отклони въпроса Шамрон.