— Опасявам се, че не съм — отвърна президентът.
— Война се печели с измама. Ари Шамрон живее съгласно този девиз.
— Смятате, че Шамрон може да играе някаква игра?
— Когато става дума за него, всичко е възможно. Виждате ли, в Израелските тайни служби има хора, които искат Тарик мъртъв, независимо от политическата цена. Но за съжаление има и други, които биха искали той да има успех.
— В коя категория попада Шамрон?
Арафат се намръщи:
— И аз бих искал да знам.
Малко преди полунощ Бекуит изпрати Арафат до чакащата го лимузина. Двамата мъже — високият аристократичен президент и дребният революционер в маслиненозелена униформа и падаща на дипли кефия — бяха пълна противоположност.
— Разбрах, че утре след церемонията по подписването ще присъствате на прием в дома на Дъглас Канън — рече президентът. — С него сме добри приятели.
— Ние — също — отвърна Арафат. — Той подкрепи справедливостта на палестинската кауза много преди повечето американски политици. Искаше се голям кураж, като се има предвид, че беше сенатор от Ню Йорк, където еврейското лоби е толкова силно.
— Дъглас винаги е отстоявал позициите си и е водил добре политическите си битки. Точно това го отличава от повечето политици в този проклет град. Моля ви, предайте му моите приятелски поздрави, когато го видите.
— Ще го направя.
Двамата се ръкуваха официално пред Северната порта, после Арафат се обърна й се насочи към лимузината си.
— Направете ми още една услуга, мистър Арафат.
Палестинецът се извърна и повдигна въпросително вежди.
— И каква е тя?
— Пазете гърба си.
— Винаги — отговори Арафат. След това се качи на задната седалка на колата и се изгуби от погледа на президента.
42. Бърлингтън, Върмонт
— Името ти не е Доминик Бонар и не си секретарка в художествена галерия в Лондон. Работиш за израелското разузнаване. И напуснахме Монреал по този начин, защото твоят приятел Габриел Алон искаше да ме убие.
Устата на Жаклин пресъхна. Гърлото й се сви, сякаш щеше да се задуши. Но в миг си спомни какво й бе казал Габриел в Лондон: „Доминик Бонар няма за какво да се бои от този мъж. Ако той те притисне, озъби му се и ти“.
— За какво говорите, по дяволите? Не познавам никакъв Габриел Алон. Спрете тази шибана кола! Какво ви става?
Той я халоса по главата с пистолета: кратък, брутален удар, от който в очите й бликнаха сълзи. Тя вдигна ръка и докосна косата си: по нея имаше кръв.
— Копеле такова!
Той не й обърна внимание.
— Името ти не е Доминик Бонар и не работиш в картинна галерия в Лондон, а за Ари Шамрон. Ти си израелски агент. Работиш с Габриел Алон. Точно той пресече улицата, идвайки към нас в Монреал. Искаше да ме убие — повтори Тарик.
— Престанете да дрънкате всички тези глупости! Не знам за какво говорите. Не познавам никакъв Габриел, никакъв Ари!
Арабинът отново я блъсна — още един рязък удар, дошъл сякаш от изневиделица. Уцели я на същото място. Болката беше толкова силна, че независимо от усилието й да се сдържи, тя заплака.
— Казвам ви истината.
Последва още един удар, по-силен от предишните.
— Името ми е Доминик Бонар и работя за…
Тарик отново я удари жестоко. Имаше чувството, че ще загуби съзнание.
— Мръсник! — настръхна тя, ридаейки. Притисна раната с пръсти. — Къде ме водиш? Какво ще правиш с мен?
Той пак не й отговори. Ако се опитваше да я подлуди, успяваше. Когато заговори, в гласа му се долови нотка на съчувствие, сякаш му беше жал за нея. Жаклин знаеше какво се опитва да направи. Искаше да сломи последната й съпротива, да я накара да повярва, че е предадена и напълно сама.
— Ти си отишла в Тунис и си се представила за любовница на Габриел Алон, докато той е планирал убийството на Абу Джихад.
— Никога през живота си не съм била в Тунис, да не говорим за някакъв Габриел Алон.
Тарик вдигна пистолета да я удари отново, но този път тя видя замаха му и вдигна ръце да се предпази.
— Моля те! — извика. — Не ме удряй пак.
Палестинецът свали пистолета. Дори и той сякаш нямаше желание да я измъчва.
— Поостарял е, откакто го видях за последен път. И как иначе, като се има предвид онова, което е преживял.