— Много благородно от твоя страна, Сара — леко се усмихна Тарик, — но приятелят ти няма да загуби още една жена без бой. Затвори очи и си почини малко. Тази нощ ни очаква дълъг път.
На разсъмване Тарик пресече Уайтстоун Бридж и влезе в Куинс. Трафикът взе да се усилва, когато мина летище „Ла Гуардия“. На изток небето изсветля от настъпващата зора. Той включи радиото и се заслуша в новините за уличното движение, после намали звука и се концентрира върху шофирането. След няколко минути пред тях се появи Ист Ривър. Жаклин видя първите слънчеви лъчи, които позлатяваха небостъргачите в Долен Манхатън.
Тарик излезе от магистралата и пое по улиците на Бруклин. Сега, когато беше светло, тя за пръв път можа да го разгледа добре. Дългото нощно шофиране си бе казало думата. Палестинецът беше блед, очите му бяха зачервени и напрегнати. Той караше с дясната ръка. Лявата лежеше в скута му, стискайки пистолета „Макаров“.
Жаклин погледна пътните знаци: авеню „Кони Айланд“. Кварталът определено бе придобил азиатски вид. По тротоарите се ширеха пъстри пакистански пазари с щандове за плодове. До тях имаше ливански и афганистански ресторанти. Близкоизточни пътнически агенции. Магазин за килими и кахлени плочки. Тухлената сграда на бивш търговски склад бе превърната в джамия, чиято фасада бе облицована с изкуствен зелено-бял мрамор.
Тарик зави в тиха улица с жилищни кооперации, наречена „Парквил Авеню“. Измина бавно една пресечка и спря пред триетажна тухлена сграда на ъгъла на Източна Осма улица. На партера се помещаваше магазин за деликатеси. Той угаси двигателя и натисна два пъти клаксона. В апартамента на втория етаж проблесна светлина.
— Изчакай ме да заобиколя колата! — нареди спокойно Тарик на Жаклин. — Не отваряй вратата. Ако го направиш, ще те убия. Като слезем от колата, ще влезем вътре и ще се качим по стълбите. Ако издадеш някакъв звук, ако се опиташ да избягаш, ще те застрелям. Разбра ли?
Тя кимна. Палестинецът мушна пистолета в джоба на палтото си и слезе. После заобиколи автомобила отзад, отвори нейната врата и я измъкна навън за ръката. Двамата бързо пресякоха улицата. Вратата на партера беше леко открехната. Влязоха вътре и пресякоха малко фоайе с разпилени по пода рекламни листовки. Ръждясал велосипед без гуми беше облегнат на напукания дървен цокъл.
Тарик изкачи стълбите, все така стискайки я здраво, а ръката му бе топла и влажна. На стълбището миришеше на къри и терпентин. Една врата се отвори и от нея надникна брадясал мъж, облечен в бяла роба. Той погледна палестинеца, после се прибра в апартамента си и тихо затвори вратата.
Стигнаха до жилище 2А. Тарик почука тихо два пъти.
Лейла отвори и дръпна Жаклин вътре.
43. Ню Йорк сити
Ари Шамрон пристигна в Израелската дипломатическа мисия към Обединените нации, намираща се на ъгъла на Второ Авеню и 43-а улица. Той си проправи път с леко приведена глава през група демонстранти и влезе в мисията. Един човек от охраната го очакваше във фоайето и го придружи по стълбите до стаята на агентите от специалните служби. Министър-председателят беше там в компанията на трима на вид изнервени помощници, като барабанеше с пръсти по масата. Шамрон седна и погледна към шефа на протокола.
— Дайте ми копие от графика на премиера и напуснете помещението.
Когато помощниците излязоха от стаята, министър-председателят попита:
— Какво се случи в Монреал?
Шамрон му разказа подробно. Когато приключи, премиерът притвори очи и притисна с пръсти слепоочията си.
— Върнах те на работа, за да възстановиш репутацията на Службата, Ари, а не за да предизвикаш нов провал! Имаме ли основание да смятаме, че канадците са наясно за нашето присъствие в Монреал?
— Не, господин премиер.
— Смяташ ли, че агентката ти още е жива?
— Трудно е да се каже, но положението изглежда доста мрачно. Досега жените, които Тарик е използвал за прикритие, винаги са свършвали зле.
— Ако разбере за тази жена, пресата ще ни разкъса. Отсега виждам водещите заглавия: „Красива френска манекенка — тайна агентка на израелците!“. По дяволите, Ари! — избухна премиерът.
— Няма начин официално да бъде свързана със Службата — отвърна Шамрон.
— Някой ще се добере до истината. Винаги става така.
— Ако това се случи, ще използваме нашите приятели — като Бенджамин Стоун — за контраатака. Мога да ви гарантирам пълно опровержение на тази история.