Взе мобилния телефон на един от колегите си и позвъни на Шамрон да го попита дали не е научил нещо ново, но Ари нямаше информация. Габриел прекъсна връзката и тихо изруга. Започваше да се чувства безпомощен. Изглежда, Тарик отново ги бе победил.
Кортежът влезе в гаража на хотел „Уолдорф-Астория“. Министър-председателят слезе от лимузината си и се ръкува с няколко души, преди да бъде съпроводен до голямата бална зала. Габриел вървеше на няколко крачки зад него. Когато премиерът се появи в залата, хилядното множество се изправи на крака и започна да го аплодира. Шумът бе гръмовен, лесно можеше да заглуши пистолетен изстрел. Министър-председателят се отправи към подиума, радвайки се на топлия прием. Габриел бавно обходи залата, като се оглеждаше за палестинеца.
Тарик слезе от метрото на станция „Бродуей-Лафайет Стрийт“ и се прехвърли на влак номер 5, отиващ към горната част на града. Слезе на Източна Осемдесет и шеста улица и тръгна бавно по Лексингтън Авеню към Пето Авеню, любувайки се на големите стари къщи, принадлежащи на американския елит. След като прекоси два квартала, стигна до Осемдесет и осма улица. Там спря пред висока сграда, чиито прозорци гледаха към парка. Пред нея бе паркиран камион на фирма „Елит Кетъринг“, от който към служебния вход се виеше дълга редица от сервитьори с бели сака. Всички носеха подноси, отрупани с храна, и каси с алкохолни напитки. Той погледна часовника си — времето наближаваше. Пресече Пето Авеню, седна на една огряна от слънцето пейка и зачака.
Жаклин затвори очи и се опита да помисли спокойно. Тарик се канеше да използва технологиите на Службата, за да примами Габриел в капан. Представи си го в новата му дегизировка. Дори тя едва го позна, а бяха прекарали заедно последните осемнадесет часа, без да се разделят нито за минута. Невъзможно бе и Габриел да го разпознае. Тарик беше прав: преимуществото беше на негова страна.
Чернокосата девойка влезе в спалнята с чаша чай и пистолет, втъкнат в колана на джинсите й. Тя бавно закрачи из стаята, като отпиваше от чая си, без да откъсва очи от Жаклин. После седна в края на леглото и попита:
— Кажи ми, Доминик, чука ли се с Тарик, докато бяхте в Монреал?
Жаклин я погледна недоумяващо: какво ли означаваше този неуместен въпрос? Лейла вдигна долния край на блузата й и оголи корема й. После изсипа горещия чай върху него.
Лейкопластът върху устата на Жаклин заглуши вика й. С невинно изражение Лейла се приведе, подуха върху опарената кожа и придърпа блузата върху нея. Но допирът на тънката памучна материя не облекчи болката, а още повече я засили. Жаклин стисна очи и по лицето й потекоха горещи сълзи.
— Да опитаме пак — повтори Лейла. — Чука ли се с Тарик?
Жаклин поклати глава, без да отваря очи.
— Много лошо! — въздъхна чернокосата хубавица. — Чувала съм, че е прекрасен любовник. Момичето в Париж ми разказваше всичко до най-малките подробности. В известен смисъл тя извади късмет, че накрая Тарик я уби. Никой мъж нямаше да я оправя като него. Любовният й живот щеше да бъде низ от разочарования.
Жаклин си даде сметка, че никога няма да излезе от тази стая. Лейла беше психопатка, едва ли щеше да я остави жива. Всъщност тя вероятно щеше да изпита удоволствие от смъртта й. Не, помисли си Жаклин, ако й бе съдено да умре, щеше да го направи по собствените си правила. И то като се опита да спаси Габриел.
Но как? Като намери възможност да се измъкне. Обаче за целта трябваше да убеди Лейла да я отвърже от леглото.
През лейкопласта Жаклин успя да изфъфли:
— Трябва да отида до тоалетната.
— Какво каза?
Жаклин повтори думите си по-високо.
— Щом трябва, иди — отговори Лейла.
— Моля те — настоя Жаклин.
Девойката сложи празната чаша на пода и измъкна пистолета от колана на джинсите си.
— Не забравяй, че вече нямаме нужда от теб. Ако се опиташ да избягаш, ще те застрелям в красивото лице. Разбра ли?
Жаклин кимна утвърдително.
Лейла първо отключи белезниците на ръцете й, а после — на краката й и нареди:
— Ставай, но бавно! Върви с ръце на тила.
Жаклин се подчини. Влезе в тоалетната, обърна се и понечи да затвори вратата, но Лейла я задържа с ръка и насочи пистолета към лицето й:
— Хич не си го и помисляй!