— Моля те — каза Жаклин.
Палестинката се огледа. Тоалетната беше без прозорец и нямаше друг изход.
— Чукни, когато си готова, Доминик. Стой вътре, докато не ти наредя да излезеш!
Жаклин смъкна джинсите си и седна на тоалетната чиния. А сега какво? За да избяга, имаше нужда от някакво оръжие. Помисли да използва капака на тоалетната чиния, но той беше твърде голям и тежък. Огледа помещението: шише с шампоан, сапун, тубичка с крем за бръснене, самобръсначка за еднократна употреба и… пиличка за нокти!
Тя лежеше на поличката под огледалото. Беше метална, заоблена от единия край и остра от другия. Жаклин си спомни курса по самоотбрана в Академията. Всеки предмет можеше да се превърне в смъртоносно оръжие, ако с него се нанесеше удар на точното място: в очите, ушите, гърлото. Тя взе внимателно пиличката и я стисна в шепата си.
„Но ще мога ли наистина да го извърша?“, запита се Жаклин. После си помисли за това, което Тарик готвеше на Габриел. За озлобената Лейла. Вдигна блузата си и погледна зачервената кожа на корема си.
Изправи се и почука на вратата. Чу гласа на пазачката си:
— Отвори бавно и излез с ръце на тила!
Криейки пиличката в шепата си, Жаклин отвори вратата и постави ръцете си на тила. След това излезе от тоалетната и се отправи към всекидневната. Лейла я чакаше там с насочен към гърдите й пистолет.
— Обратно в спалнята! — заповяда тя, размахвайки оръжието.
Жаклин влезе в спалнята. Лейла вървеше на крачка зад нея, стискайки пистолета в протегнатите си напред ръце. Жаклин спря в края на леглото.
— Лягай и закопчай белезницата на дясната си китка! — нареди девойката.
Жаклин се поколеба.
— Направи го! — изкрещя Лейла.
Жаклин се извърна рязко и замахна, стиснала пиличката. Хвана палестинката неподготвена. Вместо да стреля, тя инстинктивно вдигна ръце да се предпази. Жаклин се бе прицелила в ухото й, но Лейла отскочи и острието на пиличката разсече бузата й.
От дълбоката рана бликна кръв. Лейла изрева от болка и изпусна пистолета.
Жаклин устоя на инстинктивния порив да се наведе и да го грабне. Вместо това, светкавично нанесе втори удар и този път заби острието в шията на противничката си. Плисна топла кръв и опръска ръката й.
Жаклин пусна пиличката, която остана да стърчи от шията на Лейла. Палестинката се взря в нея — в погледа й се четеше смесица от болка, ужас и пълна изненада.
След това всичко стана за секунди: Жаклин се наведе и взе падналия пистолет.
Лейла измъкна окървавеното острие от шията си и се хвърли към неприятелката си с убийствена ярост в очите.
Жаклин вдигна пистолета и я прониза с един куршум в сърцето.
44. Ню Йорк сити
Тарик пресече Пето Авеню, отиде до служебния вход на жилищната сграда и вдигна една каса с шампанско, оставена в коридора. Мъж с престилка и обилно намазана с брилянтин черна коса погледна към него:
— Какво, по дяволите, правиш?
Палестинецът присви рамене, като продължаваше да държи касата с шампанско:
— Казвам се Емилио Гонсалес.
— Е, и?
— Наредиха ми да дойда тук. Работя за „Елит Кетъринг“.
— Тогава защо не те познавам? — огледа го подозрително мъжът.
— Днес е първият ми работен ден при тях — обясни Тарик. — Обадиха ми се тази сутрин веднага да съм си докарал задника тук. Имало голям прием и се нуждаели от допълнителна работна ръка.
— Ами приемът наистина е голям — размисли мъжът с престилката, — някакъв важен човек ще присъства. Има адски много охрана… — После махна с ръка: — Така че защо си още тук? Отнеси това горе и си довлечи задника обратно!
— Слушам, сър — послушно отвърна Тарик.
В малкия апартамент гърмежът прозвуча като оръдеен изстрел. Със сигурност някой го беше чул. Жаклин трябваше бързо да се маха, но се налагаше първо да предупреди Габриел за плана на Тарик.
Тя прекрачи трупа на Лейла, вдигна слушалката на телефона и набра номера си в Лондон. Когато чу записа на собствения си глас, набра още три цифри. След поредица от прищраквания, последвани от бучене, долетя гласът на млада жена:
— Слушам.
— Трябва ми Ари Шамрон. Спешно донесение.
— Парола.
— Йерихон. Побързайте! — задъхано настоя Жаклин.
— Моля, изчакайте.
Спокойствието в женския глас беше подлудяващо. Последва нова серия от прищраквания и бръмчене, но този път по линията прозвуча гласът на Шамрон: