— Просто искам да знам на кого ще възложиш случая. Не смятам, че това може да се нарече намеса.
— Имам предвид Алон.
— Габриел Алон? Той не напусна ли Службата след Виена?
Шамрон присви рамене — тези неща нямаха значение, когато ставаше дума за човек като Габриел Алон.
— Отдавна никой в Службата не се е занимавал със случай като този. А и да са го правили, обикновено са се прецаквали — обясни Ари. — Обаче има и друга причина, поради която искам Алон. Тарик действа предимно в Европа. А Габриел има много голям опит на континента. Той знае как да направи нещата, без да се вдига шум.
— Къде е Алон сега?
— Последния път, когато имах новини от него, живееше някъде в Англия.
Министър-председателят се усмихна:
— Ще ти е по-лесно да откриеш Тарик, отколкото Алон, така ли?
— Ще намеря Габриел, а той ще сгащи Тарик. — Шамрон стисна устни. — И тогава работата ще е свършена.
4. Самос, Гърция
Фериботът от Турция пристигна с дванадесет часа закъснение поради бурното море в пролива до нос Микале. Тарик никога не бе харесвал корабите, защото мразеше усещането, че е заобиколен от вода, без път за бягство. Той стоеше на носа, вдигнал яката си заради нощния вятър, и гледаше наближаващия остров Самос. На лунната светлина се очертаваха върховете на двете отличителни за острова планини: по-близката — Ампелос, и Керкис — в далечината.
През петте дни след атентата в Париж Тарик бе пътувал на югоизток през Европа, променяйки изкусно външния си вид и паспортите си. Шест пъти смени колата. Последната — тъмнозелено волво комби — остави близо до терминала в Кушадасъ, на турската страна на пролива. Тя щеше да бъде прибрана от един агент от неговата организация.
По време на странстването си беше съблазнил три жени: сервитьорка в Мюнхен, фризьорка в Букурещ и камериерка в София. На всяка от тях разказа различна история. За немкинята беше италиански търговец на платове, пътуващ за Париж. За румънката бе египетски търговец, който се надява да прави някакъв бизнес в Украйна. За българката — французин с богати родители, който обича да пътува и да чете философски книги. Тарик се люби с тях по различен начин. Немкинята изчука, без да го е грижа за нейното удоволствие. На румънката подари много оргазми и златна гривна. Българката беше чернокоса девойка с маслинен тен. Тя му напомни за палестинските момичета. Правиха любов през цялата нощ, докато не стана време тя да тръгне на работа. Домъчня му, когато си отиде.
Фериботът навлезе бавно във водите на пристанището и акостира. Тарик слезе на сушата и се насочи към една ярко осветена таверна. Пред нея беше паркиран тъмносин мотоциклет със смачкано огледало за обратно виждане, точно както му бе обещано. В джоба на седалката имаше ключ. Той завърза пътната си чанта върху багажника на мотоциклета и запали двигателя. Минута по-късно се носеше с пълна скорост по тесен път към планината.
Не беше облечен за нощно пътуване. Тънките кожени ръкавици, плитките мокасини и черните му джинси не бяха пригодни за студа. Въпреки това той даде газ и пришпори мотоциклета, за да може да изкачи хълма в полите на планината Керкис. Намали, за да вземе един остър завой, после отново даде газ и профуча през лозе, което се простираше по склона чак до малка долина. Над лозето имаше маслинена горичка, а над нея се издигаха като стена високи кипариси, чиито тъмни силуети се очертаваха на фона на обсипаното със звезди небе. Въздухът бе наситен с аромата им. По-късно долови друг мирис — някъде печаха месо на открит огън. Това му напомни за Ливан. „Хубаво е да напуснеш Париж. Мрачният сив Париж в края на есента“, помисли си Тарик. Доволен бе, че се връща в Източното Средиземноморие.
Пътят премина в неравна пътека и Тарик намали скоростта. Глупаво бе да се кара толкова бързо в непозната местност, ала напоследък му харесваше да поема ненужни рискове. За пръв път, откакто бе напуснал Париж, се замисли за американското момиче. Не изпитваше угризения или вина. Смъртта й, макар и злочеста, беше напълно необходима.
Той отново даде газ и се заспуска по полегатия склон към тясна долина. Замисли се за тази своя потребност, за непреодолимия импулс да бъде в компанията на жена по време на акция. А причината за това се коренеше още в бежанския лагер в Сидон. Баща му бе умрял, когато той беше малък, а по-големият му брат — Махмуд — бе убит от евреите. Тарик бе отгледан от майка си и по-голямата си сестра. В бараката им имаше само една стая, така че той, майка му и сестра му спяха в едно легло — Тарик по средата, с глава, облегната на гърдите на майка му, и кокалестото тяло на сестра му, притиснато до гърба му. Понякога лежеше буден и слушаше тътена от артилерийския огън или бръмченето на израелските хеликоптери, кръжащи над лагера. Тогава си мислеше за баща си — как бе умрял от мъка, с ключовете на фамилния дом в Горна Галилея все още в джоба му. Мислеше и за клетия Махмуд. Той мразеше евреите толкова силно, че усещаше болка в гърдите. Обаче никога не изпитваше страх. Не и когато бе в леглото, защитен от своите жени.