— Сигурен ли си, че е безопасно да се върнеш?
— Всичко ще е наред. А ти какво ще правиш?
— Моята история бе отпечатана на видно място във вестниците и бе показана по телевизията по целия свят. Никога не бих могла да се върна към стария си начин на живот. Нямам друг избор, освен да остана тук.
— Съжалявам, че те забърках в тази работа, Жаклин. Надявам се, че ще можеш да ми простиш — бавно изрече Габриел.
— Да ти простя ли? — учуди се Жаклин. — Не, всъщност ще направя точно обратното. Ще ти благодаря. Получих точно това, което исках. — Тя се поколеба няколко секунди, после добави: — Е, почти всичко.
Жаклин го изпрати до брега. Той я целуна нежно по устните и погали косата й. После се обърна и тръгна към колата си. Спря само веднъж да погледне назад, но тя вече се бе прибрала.
Беше гладен, затова вместо да се отправи направо за Йерусалим, спря да вечеря в Тел Авив. Паркира на улица „Балфур“, отиде пеша до улица „Шенкин“, разходи се край модните кафенета и авангардните магазини, като си мислеше за улица „Сен Дени“ в Монреал. Внезапно изпита чувството, че е следен. Не беше нещо особено, просто зърна едно и също лице с шапка и цветна дреха твърде много пъти.
Купи си вестник от една будка и седна в ресторант с малки кръгли маси, разположени на тротоара. Беше топла вечер и наоколо беше пълно с хора. Поръча си фалафел43 и бира, после отвори вестника и прочете водещата статия на първа страница:
„Бенджамин Стоун, издателят и предприемачът бунтар, е изчезнал. Съществува вероятност да се е удавил край остров Сен Мартен в Карибско море. Местните власти смятат, че Стоун е паднал зад борда на луксозната си яхта, докато е плавал през нощта“.
Габриел затвори вестника и си спомни за разговора с Ари:
„Как е Бенджамин?“
„Почива на яхтата си в Карибско море“.
Когато му донесоха яденето, сгъна вестника и го остави на свободния стол. Вдигна поглед и на тротоара пред ресторанта забеляза един мъж: строен, красив, с черна къдрава коса, под ръка с руса израелска девойка. Габриел остави вилицата си и се втренчи в мъжа, изоставяйки всякаква дискретност и разузнавателни хватки.
Нямаше никакво съмнение: това беше Юсеф ал Тауфики.
Алон остави пари на масата и излезе. В продължение на тридесет минути вървя след него: по улица „Шенкин“, после по „Аленби“, след това по Променадата. Понякога лицето може да те излъже, но походката на човек е уникална като пръстовите му отпечатъци. Габриел бе следил Юсеф седмици наред в Лондон и жестовете му и начинът на вървене се бяха запечатали в паметта му: плавното движение на бедрата; линията на гърба; начинът, по който пренасяше тежестта на пръстите, сякаш винаги бе готов да хукне напред.
Опита се да си спомни дали Юсеф беше левак или десняк. Представи си го, застанал на прозореца, само по слипове, с голям сребърен часовник на лявата ръка. Десняк е. Ако беше обучаван в Службата, щеше да носи пистолета си на кръста отляво.
Габриел ускори крачки, като скъси дистанцията между тях, и извади беретата си. Притисна дулото в гърба на Юсеф, после с едно бързо движение бръкна под сакото му и измъкна пистолета от кобура на хълбока му.
Юсеф понечи да се обърне, но Габриел натисна пистолета още по-силно към гърба му.
— Не се опитвай повторно, иначе ще ти забия един куршум в гръбначния стълб. Продължавай да вървиш! — нареди му той на иврит. Юсеф не помръдна. — Кажи на приятелката си да се поразходи.
Арабинът кимна на момичето и то бързо се отдалечи.
— Върви! — каза Габриел.
— Накъде?
— Към плажа.
Те прекосиха Променадата — Юсеф напред, Габриел зад него с допрян в гърба му пистолет. Слязоха по стълбите и тръгнаха през плажа, докато светлините на Променадата вече не се виждаха.
— Кой си ти? — попита с нисък глас Габриел.
— Майната ти! За кого се мислиш, та ме сграбчваш така?
— Радвай се, че не те убих. Доколкото знам, ти си член на организацията на Тарик. Може да си дошъл в Израел, за да поставиш бомба или да вдигнеш във въздуха някой пазар. Все още мога да те застрелям, ако не ми кажеш кой си.
— Нямаш право да ми говориш така!
— Под чие ръководство си?
— А ти как мислиш?
— На Шамрон ли? — Габриел притаи дъх.
— Много добре — рече Юсеф. — Всички винаги са казвали, че си умен.