Епилог
Порт Навас, Корнуол
Нещо накара Пийл да се събуди. Той се надигна от леглото, взе фенерчето от нощното шкафче и освети часовника: беше 3,15 сутринта. Изключи фенерчето и остана да лежи буден в тъмнината, заслушан във воя на вятъра под стрехите и в гласовете на майка си и Дерек, които тихо се караха в съседната стая.
Долавяше само откъслеци от разговора им, така че затвори очи, спомняйки си, че слепите чували по-добре от зрящите. „Имам проблеми с новата пиеса — нареждаше Дерек. — Сякаш не мога да се оправя с първо действие… трудно е с дете в къщата… да се върне в Лондон при баща си… време е да бъдем сами… пак да бъдем любовници…“ Пийл стисна здраво очи, полагайки усилие сълзите да не потекат по бузите му.
Готвеше се да покрие главата си с възглавницата, когато чу шум от малък автомобил на кея отвън. Момчето седна, отметна завивките и стъпи босо на студения под. Взе фенерчето и отиде до прозореца. Видя червените светлини на габаритите, които се носеха към фермата за стриди.
Колата се скри между дърветата, след малко се появи отново, но този път срещу Пийл светеха фаровете. Беше открит спортен автомобил, който спря пред къщата на стария бригадир. Пийл вдигна фенерчето си, насочи го към колата и светна два пъти. Фаровете на спортния автомобил присветнаха в отговор. После моторът спря да бръмчи и те угаснаха.
Момчето се върна в леглото си и придърпа завивките до брадичката си. Дерек и майка му още се караха, но това вече не го интересуваше. Чужденецът се бе върнал в Порт Навас. Пийл затвори очи и скоро заспа.
Благодарности
Тази книга нямаше да бъде написана без любезното съдействие на Дейвид Бул. Той наистина е един от най-изкусните реставратори в света и аз имах привилегията да прекарам много приятни часове в неговата компания. Дейвид щедро отделяше от времето си и ми даваше експертното си мнение, позволяваше ми да бродя из студиото му, както и в спомените му. Затова ще съм му вечно признателен. Специални благодарности на талантливата съпруга на Дейвид — Териса Лонгиър; на Люси Бизоняно — бивша служителка на екипа за консервация към Националната галерия, която се опита да ме научи на основните неща за рентгеновия анализ; на Максуел Андърсън — директор на музея за американско изкуство „Уитни“ — за приятелството и помощта му. От само себе си се разбира, че те не носят отговорност за грешките, пропуските или драматичните волности.
Улф Блицър, мой приятел и колега от времето, когато работех в Си Ен Ен, щедро ми помогна да попълня някои празноти в изследванията ми за израелската разузнавателна общност. Луис Тоскано, автор на „Тройният кръст“ — разтърсваща книга за аферата Вануну, прочете моя ръкопис и ми предложи ценни идеи. Глен Уидън отговори на всичките ми въпроси по отношение на подслушвателните устройства; същото направи и един бивш шеф на техническата служба към ЦРУ.
Йон Треуин, директор на „Уайдънфелд енд Никълсън“ в Лондон, прочете ръкописа ми и както винаги, ми даде мъдри съвети. Джоузеф Финдър и Марк Т. Съливан ми оказаха безценна морална подкрепа, като през цялото време ме разсмиваха със своите шеги. Андрю Нийл отвори дома си за нас и сподели част от забележителния си опит, натрупан в света на лондонската преса. Ърни Лайлс отговори на всичките ми въпроси за полуавтоматичните пистолети и ме научи сносно да стрелям с глок и браунинг.
Специални благодарности на Питър и Пола Уайт за прекрасната седмица в Западен Корнуол и незабравимото плаване с кораб в пролива Хелфорд. Благодарности и на служителите от престижния лондонски магазин за художествени и рисувателни материали и консумативи „Л. Корнилисън и Син“ и на тези от хотел „Куин Елизабет“ в Монреал. Благодаря на Филис и Бърнард Джейкъб за тяхната любов, подкрепа и за деня, в който бродихме из улиците на Бруклин и който никога няма да забравя.