Азури затвори папката с търговските доклади и се огледа: „По дяволите! Къде се бави той? Може би нещо се е объркало“.
Точно тогава в купето влезе мъж с дълга руса коса, слънчеви очила и бейзболна шапка с емблемата на „Янкис“. От слушалките на уокмена му се лееше силен рок. Кемел си помисли: „Аллах! Кой е този идиот? Сега Тарик няма да посмее да се покаже“. А на глас изрече:
— Съжалявам, но сте сбъркали купето. Всички места са заети.
Мъжът надигна слушалките си и отвърна:
— Не ви чувам.
Говореше английски като американец.
— Тези места са заети — повтори нетърпеливо Кемел. — Напуснете или ще извикам кондуктора.
Обаче мъжът просто седна и свали слънчевите си очила.
— Мир вам, братко — каза меко Тарик на арабски.
Без да иска, Кемел се усмихна:
— Ах ти, кучи сине?
— Притесних се, когато Ахмед не се регистрира в хотела, след като го изпратих в Гърция — обясни Кемел. — После чух, че е намерен труп в една вила на остров Самос и разбрах, че двамата сте разговаряли.
Тарик притвори очи и наклони леко глава.
— Той беше небрежен. Трябва по-прецизно да избираш пратениците си.
— Наистина ли се налагаше да го убиеш?
— Ще намериш друг — по-добър, надявам се.
Азури се вгледа внимателно в партньора си.
— Как си, Тарик?
— Чудесно! — прекъсна го рязко той. — Как се развиват нещата в Амстердам?
— Всъщност доста добре. Лейла пристигна. Намерила ти е жена и място, където да отседнеш.
— Разкажи ми за нея — подкани го Тарик.
— Тя работи в един бар, в квартала на проститутките. Живее сама в една яхта на река Амстел. Мястото е отлично.
— Кога заминавам? — заинтересува се Тарик.
— След около седмица.
— Трябват ми пари.
Кемел бръкна в куфарчето си и му подаде плик с банкноти. Тарик го мушна в джоба на сакото си. После светлосивите му очи се спряха на Азури. Както винаги, Кемел изпита неприятното чувство, че той преценява кой е най-добрият начин да го убие, ако му се наложи.
— Сигурно не си ме накарал да бия целия този път, за да ме критикуваш за убийството на Ахмед и да ме питаш как съм със здравето. Какво друго имаш да ми казваш?
— Някои интересни новини.
— Слушам те.
— Хората от булевард „Цар Саул“ са убедени, че ти стоиш зад атентата в Париж.
— Колко умно от тяхна страна! — поклати глава Тарик.
— Ари Шамрон те иска мъртъв и министър-председателят му е дал зелена светлина — продължи Кемел.
— Шамрон иска смъртта ми от години. Защо сега това е толкова важно?
— Защото ще възложи задачата на един твой стар приятел.
— Кой е той?
Кемел се усмихна и се приведе към Тарик.
7. Сейнт Джеймс, Лондон
Фирмата за изящни изкуства „Ишърууд“ отскоро се помещаваше в рушаща се викторианска сграда, служила някога за склад. Намираше се на усамотено тихо място на площад „Сейнт Джеймс“, наречено Мейсън Ярд. Тя бе сгушена между една кръчма и офиса на малка транспортна компания, която сякаш винаги бе пълна с красиви куриерки, придвижващи се с моторетки. Официалната табела на прозореца на първия етаж съобщаваше, че галерията е специализирана в излагането на творби на стари майстори, че собственикът й — Джулиан Ишърууд — е реномиран член на Лондонското дружество на търговците на картини и че неговата колекция може да бъде видяна само с предварителна уговорка. Обявени бяха и галерии във Венеция и Ню Йорк, макар че те бяха отдавна затворени. На Ишърууд просто сърце не му даваше да актуализира надписа на табелата, за да отрази намаляващия успех на своята империя.
Шамрон пристигна в дванадесет и половина. Пилотското му кожено яке и панталоните му в цвят каки бяха заменени с двуреден костюм, копринена риза с подходяща тъмносиня вратовръзка и кашмирено палто. Носеше модни очила с рогови рамки. На китката му се виждаше златен „Ролекс“, а на малкия пръст на дясната ръка — пръстен с герб. Липсата на венчална халка подсказваше, че е свободен за връзки с другия пол. Вървеше флегматично, изоставил обичайната си тежка походка.
Ари натисна напукания звънец до входната врата на партера. Минута по-късно от домофона се разнесе знойният глас на Хедър — последната от серията млади и безполезни секретарки на Ишърууд.