Шамрон, играещ ролята на хер Хелер, призна, че отдавна не е посещавал галериите на противния Джайлс Питауей.
Ишърууд се наведе отново през масата с ококорени очи.
— Тази картина ми трябва почистена и реставрирана до пролетта — заяви той шепнешком. — Ако не е готова, ще загубя клиента си. В днешно време клиентите не растат по дърветата, особено тези на олтарни картини от Вечелио. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка потенциалните купувачи на подобна творба. Ако моят клиент изчезне, може никога да не намеря друг. А ако не успея да намеря друг, моят Вечелио просто ще се превърне в поредната добавка към мъртвия ми инвентар. Ще изгори, както се казва в нашия бранш. Вие губите агенти, ние — картини. Едно платно или се грабва веднага, или събира прах в склада на някой галерист. А щом една творба изгори, тя става безполезна точно както твоите агенти.
— Разбирам дилемата ти, Джулиан — рече Шамрон.
— Наистина ли? В света съществуват пет души, които могат да реставрират както трябва този Вечелио. По една случайност Габриел Алон е един от тях. А другите четирима никога няма да понижат стандарта си, за да работят за човек като мен.
— Габриел е талантлив — съгласи се Стареца. — Но на мен също ми трябва неговият талант, за съжаление. И то за нещо, което е малко по-важно от една петстотингодишна картина.
— О, не можеш да направиш това! — възропта Ишърууд. — Акулите кръжат и моята капризна банка заплашва да ме зареже на произвола на съдбата. Няма да успея да си намеря достатъчно бързо меценат, който да спаси потъващия кораб. Джайлс Питауей има меценати! Банката „Лойдс“! Когато изкуството и големите финанси се сродят, смятам, че е време да се отправя към планините на Шотландия и да си скова проклетия ковчег. — Джулиан млъкна за миг и въздъхна: — Впрочем, хер Хелер, малко неща в този живот са по-важни от хубавите картини. И не ми пука колко стари са те.
— Трябваше да подбера по-внимателно думите си — поклати глава Шамрон.
— Ако се наложи да закрия галерията си, ще остана без пукната пара — заяви Ишърууд. — Ще бъда щастлив, ако при това положение получа и тридесет пенса от истинската стойност на моята колекция.
Но Шамрон остана равнодушен към неговите жалби.
— Къде е той? — попита Стареца.
— И защо трябва да ти казвам? — настръхна Джулиан.
— Защото имам нужда от него. Ние се нуждаем от Габриел.
— О, боже! Не ми пробутвай тези глупости, защото няма да се хвана втори път. Чувал съм всичките ти истории и знам как свършват те. Между другото Габриел се чувства по същия начин. Той е приключил с твоите работи.
— Тогава кажи ми къде е. Какво ще му навреди това?
— Познавам те твърде добре, за да ти вярвам. Никой здравомислещ човек не би ти се доверил.
— Можеш да ми кажеш къде е той или сами да го открием. Ще ни отнеме няколко дни, но ще го намерим.
— Да предположим, че ти кажа. Какво си готов да ми предложиш в замяна?
— Може да намеря покровител, който да те държи на повърхността, докато продадеш своя Вечелио.
— Благонадеждните покровители са редки като автентичните платна.
— Познавам един човек, който смята да влезе в бизнеса с картини. Ще поговоря с него за теб.
— Как се казва? — оживи се Ишърууд.
— Страхувам се, че ще държи да остане анонимен — рече Шамрон.
— Ако Габриел разбере, че съм ти казал…
— Нищо няма да разбере.
Ишърууд облиза бледите си устни.