Устните на Питър се свиха:
— Ще ти дам няколко съвета за това въртяно хвърляне.
Нямаше отговор. Джек хвърли топката още по-високо. Тя се удари в тавана. Пътниците около тях вдигнаха глави от списанията и книгите си. Бебето заплака още по-силно. Джек понечи пак да хвърли топката, но този път Питър протегна ръка и я взе.
— Престани да се държиш като дете! — озъби се той.
Джек си прибра топката.
— Но аз съм дете!
Питър видя гнева в очите му и забележимо се сви:
— Ще идвам да те гледам как играеш другия сезон — обещавам!
Синът му го погледна отчаяно.
— Татко, не давай повече обещания, наистина недей!
— Шест мача, гарантирам ти!
— Татко, казах ти, недей да обещаваш!
— Казана дума — хвърлен камък — настоя Питър и се прекръсти.
Джек погледна някъде встрани.
— И дума да няма. — Гневът на лицето му сякаш можеше да се пипне. — Голям камък, няма що!
Той подхвърли топката към тавана и го удари толкова силно, че шкафчето за кислородните маски се отвори и пред лицето на Питър се посипаха маски и въжета. Ръцете му се вкопчиха в облегалките и той стисна очи.
Баба Уенди
На „Кенсингтън Гардънс“ имаше редици къщи от епохата на Тюдорите — с фронтони и кулички, построени от потъмнели трупи, камъни и тухли. Дворовете им бяха закътани зад порти и стени, неравните им морави потънали в преспи, градините им пълни с циклами и чемшир. Край пътеките и плетовете се издигаха дървета като древни стройни колони, а клоните им хвърляха сенки като паяжини над къщите. В тъмните алкови и ниши като мокри светулки в следобедната мъгла блещукаха светлинни. На вратите, прозорците и стрехите висяха коледни украшения.
Някъде в далечината Биг Бен отмери половин час и заглъхна.
Таксито спря на алеята пред номер 14 и Банингови, изморени и изнервени, един по един слязоха. Шофьорът мина отзад, за да извади чантите им от багажника, докато кихаше от настинката, с която се бореше вече почти цял месец. Джек, с овлажнели коси и светнали очи, заприпка към входа на къщата на прабаба си Уенди, но Мойра бързо протегна ръка й го спря. Маги, с измити от маркера ръце и лице, нетърпеливо задърпа майка си.
— Мамо! — повтаряше тя. — Искам да видя прабаба Уенди.
Застанал до предната врата на таксито, Питър съсредоточено пренавиваше часовниците. Държеше своя джобен часовник, Мойриния „Ролекс“ и малкия „Суоч“ на Маги.
— Един момент, един момент — промърмори той, без да уточни към кого се обръща.
— Готово, сър — каза шофьорът, след като занесе чантите до вратата. Питър му плати, като внимателно броеше английските пари, за да не прекали с бакшиша, и не си направи труда да вдигне глава, когато колата потегли.
— Мамо, вярно ли е, че прабаба Уенди е истинската Уенди — Уенди от „Питър Пан“? — внезапно попита Маги.
— Не — отегчено отвърна Питър. — Не е вярно.
— Да, в известен смисъл — отговори Мойра в същия миг.
Спогледаха се неловко. После Питър протегна ръка и подаде часовника на жена си.
— Сега всички да слушат — обяви той бодро и потри ръце, за да си вдъхне ентусиазъм. — Трябва да се представим в най-добрия си вид. Първите впечатления са най-важните. — Подреди децата в индийска нишка зад Мойра — първо Джек, после Маги. — Чорапите опънати, ризите закопчани, застанете мирно. Ние сме в Англия — страната на добрите маниери.
Той ги поведе към вратата с маршова стъпка, огледа ги за последен път и удари чукчето — тежко месингово нещо, прикрепено към метална плочка. Зачакаха търпеливо. Най-сетне ключалката изщрака и вратата се отвори. На светлината видяха белокос старец, облечен в карирано яке с безброй джобове, натъпкани до пръсване. Лицето му бе отпуснато и безизразно, а очите му насълзени. Сякаш гледаше право през тях към нещо в далечината.
— Чичо Свирчо — тихо каза Питър. — Здравей…
Старият човек впери воднистите си очи в него, като че ли го виждаше за първи път, и тресна вратата.
Джек и Маги ликуваха, вкопчили се един в друг.
Питър почервеня.
— Джек, изплювай си дъвката, преди да се смееш.
Вратата се открехна и зад нея надникна червенокоса жена с остри черти. После се отвори широко и от нея изскочи голямо, рошаво английско куче овчарска порода. То подмина Питър, сякаш той не съществуваше, заобиколи го и се втурна към децата. Питър нададе предупредителен вик, но хлапетата вече прегръщаха огромния звяр, галеха го и викаха: „Нана, Нана!“