— Той е! — ахна момчето и задърпа дрехите на стоящите най-близо до него. — Наистина е той!
Питър се засмя и пак се завъртя наоколо. Менче летеше след него. После отново прехвърча над тях и изкряска тържествуващо. Сега нагоре погледнаха и други изгубени момчета, после зяпнаха и скочиха на крака. Ключалко и Дребосъка радостно пищяха и махаха с ръце. Руфио, забелязал проявяваното невнимание към бойния му план, стана, за да разбере каква е причината.
Питър се спусна над морето от глави, извади камата на едно изгубено момче от ножницата й и с един удар сряза колана на Руфио. Панталоните се свлякоха около глезените му. Изгубените момчета нададоха приветствени викове и закрещяха след Питър. Накрая Питър се върна още един път, загреба в шепи вода от езерцето и я изсипа право върху учуденото лице на Руфио.
Приземи се сред тях и доволно прие поздравленията им под формата на вдигнати юмруци, потупвания по гърба и всякакви крясъци. Пан бе отново тук! Питър Пан се беше върнал! Сега всички бяха на негова страна и в този момент биха го последвали навсякъде.
Руфио осъзна истинността на нещата и лицето му помръкна. Почти забравен от другите, той вдигна панталоните си и се заизкачва по въжената стълба на нивга-дървото. Хлътна в къщата си, после се появи отново, размахал меча на Пан. Върна се по възлесто въже. Очите му блестяха силно, а от острието на меча отскачаха отблясъци от светлината на слънцето.
Питър, качил Дребосъка на раменете си, взел Джобчо в ръце и заобиколен от възторжени изгубени момчета, не го забелязваше. Чак когато Руфио слезе на земята и изкукурига пронизително, всички се обърнаха и го видяха да се нахвърля върху Питър с високо вдигнат меч.
Изгубените момчета се разбягаха ужасени. Питър сложи Джобчо и Дребосъка на земята.
— Защитавай се, Питър Пан! — извика Асото и побягна.
Но беше твърде късно за защита. Руфио вече беше скочил върху Питър, който се приведе, преди да полети.
Руфио се свлече на колене и сълзи обляха лицето му с цвят на кафе. Косата му с червените кичури беше разрошена, в очите му се четеше страдание.
— Ти си той — призна, като дишаше тежко. — Ти си Пан. — Подаде му меча, хванал го за острието. — Това е твое. Вземи го, хитрецо. Ти можеш да се биеш, можеш да летиш, можеш да…
Гласът му изневери. Той преглътна мъчително. По лицето му се четеше разочарование, малко яд, но и възхищение. Питър взе меча, отдалечи се и нарисува една черта на земята. Питър и изгубените момчета застанаха от едната й страна. Руфио остана сам от другата.
Руфио се изправи и прекоси чертата. Някогашното момче и бъдещият мъж се спогледаха с лека усмивка и се прегърнаха.
Около тях изгубените момчета заръкопляскаха.
Тази вечер имаше голямо тържество в чест на Питър Пан. Изгубените момчета се боядисаха в най-крещящите цветове, облякоха най-хубавите си дрехи, ядоха до пръсване от всичките си любими яденета, а после играха индиански танци пред лагерни огньове, които осветяваха притъмнялото небе. Викаха и скачаха около огньовете, вдигаха ръце и яростно размахваха оръжията си, пееха песни на истински и измислени езици. Питър беше центърът на вниманието. Правеше демонстрации на всички видове скокове и летеше толкова дръзко, че пречупваше крайчетата на клоните. Всяка нова каскада водеше към друга и колкото по-смела беше, толкова по-силни бяха исканията за още една, още по-смела. Питър се смееше, шегуваше се, играеше с всички и с всеки. Отново се връщаха радостта и чудото на неговото детство, разпокъсалите му спомени се сглобяваха в зашеметяващ калейдоскоп.
И само като си помислиш, че някога се бе отказал от това! Само като си помислиш, че нещо е могло да го убеди да се откаже!
Толкова голям бе възторгът му от преоткритото момче, толкова пълно бе щастието от отдалечаването на възрастния, че за известно време се отдаде на мига и за малко позабрави останалата част от живота си и любимите си същества.
Най-сетне утрото наближи, луните на Небивала земя се отправиха на запад, за да си починат, а звездите избледняха в постепенното изсветляване на небето на изток. Чак тогава Питър забеляза, че Менче я няма. Отначало беше с него, веселеше се заедно с останалите, но по едно време изчезна безследно.
Питър полетя нагоре в нивга-дървото, като я викаше по име. Помисли се, ме може би е решила да играе на криеница. Стигна до върха на старото дърво, после надолу, обиколи го от всички страни, но не я намери.