Питър хвърли поглед към Пейдж:
— Стийв, още ли си тук? Хайде тръгвай с това видео! — Асансьорите вече се виждаха. — Слез по стълбите! Нали си атлет!
Пейдж тикна жълтите листа и дискетата в ръцете на Аманда и отпраши.
— Какво беше спортувал в „Йейл“? — промърмори си Питър. — Хиляда и петстотин метра, щафета, троен скок?
Стигнаха до асансьорите останали без дъх. Питър внезапно осъзна колко е натежал. Погледна надолу към закръгленото си коремче и не можа да види обувките си. Бавно, като се опитваше да не показва какво нрави, стегна мускулите си. Не помогна особено.
Брад натисна копчето.
— Поръчах цветя за баба ви — обяви Аманда и сви пръст за първата изпълнена поръчка. — Взех дрехите от химическото чистене и ги сложих в колата. Чантата ви е в багажника…
— Мистър Банинг — пак опита доктор Фийлдс, — просто има хора на този свят, които вярват, точно както вие вярвате в нещо в своя живот, че всички ние все още не сме отишли по дяволите само, заради трипръстите жаби.
— Да, хора на този свят, от който трябва да се пазим — измърмори Брад над рамото му.
— А, ето ги и витамините ви — продължаваше Аманда. — И досието на Оуенс, което търсехте. — Тя напъха някакви малки листчета в ръцете му. — Това са телефонните номера, които трябва да наберете в колата по пътя към мача на Джек.
— Мачът на Джек — напомни си Питър.
Левият асансьор пристигна и вратата се отвори. Питър направи крачка.
— Чакайте, шефе! — извика безименният сътрудник. — Ще го хванете ли?
Калъфът с телефона на Питър полетя във въздуха. Той протегна ръка и сръчно го улови. Не е зле за стар човек! Затиснал с крак вратата на асансьора, той прибра калъфа. Брад се изпъчи пред него, дръпна пеша на сакото си, показа подобен телефон в калъф и зае поза за стрелба. Питър го гледаше и пръстите му потръпваха. Едновременно посегнаха към телефоните си, извадиха ги и ги долепиха до ушите си.
— Моят набира по-бързо, Брад — обяви Питър. — Не важиш!
Всички се смееха, докато те прибираха оръжията си.
Питър махна с ръка:
— Трябва да отлитам.
— Не се тревожи — повече хора катастрофират с кола, отколкото със самолет — извика му Брад.
— По-безопасно е от пресичането на улицата — добави Рон.
— Само не гледай надолу! — посъветва го някой друг.
— И внимавай да не ти се уморят ръцете! — развикаха се всички и размахаха ръце. Доктор Фийлдс поклати глава и се отдалечи.
— Когато стане време да тръгваш, значи, е време да тръгваш — тържествено произнесе Питър, усмихна им се с най-хубавата си момчешка усмивка, докато те охкаха в един глас, и влезе в асансьора. Вратите изсвистяха и се затвориха.
За миг всички останаха неподвижни, вперили очи в асансьора.
— Така — каза накрая Брад и се обърна към сътрудника. — Франк, изпрати по факса дневния ред за утрешното съвещание на всички, които трябва да дойдат. — Приближи се към секретарката. — Джули, телефонирай на Тед. Трябва да разровим този доклад на клуб „Сиера“. Аманда, провери…
Прекъсна го звън. Всички се огледаха. Най-сетне Брад се сети, че звъни телефонът му в калъфа. Извади го и натисна копчето.
— Питър, защо дишаш толкова тежко? Сякаш си бягал в маратон или нещо такова. Какво се е случило?
Вратата към стълбището в края на коридора се отвори и Питър влетя. Групата пред асансьора изумено се обърна към него.
— Остави телефона! — задъхано изрече Питър и напъха своя в калъфа. Едва си поемаше дъх. „Ако продължавам така, ще си докарам някой инфаркт“, помисли си той. — Трябва да прегледам периодичните отчети, преди да тръгна за Лондон. Няма да ми отнеме повече от минутка.
Той се втурна обратно по коридора. Брад изравни крачка с него:
— Питър, закъсняваш за мача на детето си!
— Не се тревожи! — успокои го Питър. — Знам пряк път до игрището. Има време.
Останалите се понесоха след него безмълвни. Асансьорите останаха зад гърба им.
— Ей, чували ли сте този виц? — попита Питър, докато се мъчеше да си поеме дъх и се усмихваше с момчешката си усмивка. — Скоро четох, че вече се употребяват адвокати в образа на майката. Знаете ли защо?
Никой не знаеше.
Джек беше на ред да удря, стиснал бухалката, долепил брадичка до рамото си. Пропусна поредното хвърляне — две и две. Пое дълбоко дъх и отстъпи назад. Вдигна поглед към таблото с резултатите. ДЕВЕТИ ИНИНГ. ДОМАКИНИ 8. ГОСТИ 9.
— На теб разчитаме, Банинг! — изкрещя треньорът. — Хайде, давай!