Беше сянката на Питър Пан.
Остър меч сряза платното и сянката на Пан падна на палубата. Жестоките пирати се свиха страхливо.
Смий отвори широко очи и се скри зад Хук.
— Капитане! Това е призрак! — изохка той.
Но Хук се усмихна с желязна решителност.
— Не мисля така, Смий, Мисля, че мерзавецът се е завърнал.
— Кой е този, капитане? — попита Джек и се намръщи.
Иззад платното изскочи фигура и се плъзна по слънчевия лъч като на ледена пързалка. Приземи се точно върху сянката си.
Питър Пан, с меча си в ръка, с усмивка на устните, със светнало от младост и радост лице. Облечен в горскозелено от глава до пети, с гамаши и туника като листата на нивга-дървото, той беше въплъщение на някогашния Пан. Пиратите бързо заотстъпваха назад и се запрепъваха в дървените си крака и в кинжалите си. Доволната усмивка на Хук стана още по-широка. Смий се сви още по-назад в сянката на капитана. Джек гледаше изумен.
Питър се стегна, подскочи високо във въздуха и стъпи точно пред стълбите към квартердека и Хук.
Всички притаиха дъх за миг.
После капитанът пристъпи напред.
— Питър Пан — поздрави го той така, сякаш изсъска разгневена змия. Вярно е, времето лети. И ти летиш, както виждам. Добър тон. Кажи ми как успя да се напъхаш в тези очарователни чорапогащи?
Пиратите приветстваха остроумието на капитана със смях и насърчителен вик. Питър сложи крак върху стълбата, водеща към неговия противник. Хук тропна върху палубата и стълбата се преобърна. Червеният килим се скри. Капитанът се усмихна още по-широко.
Питър се изчерви, но продължи да се изкачва, докато стигна до квартердека и се изправи пред Хук.
— Предай ми децата, Джеймс Хук, и ти и твоите хора можете да си вървите.
Хук излая презрително.
— Така ли? Колко си любезен! — Той си придаде замислен вид. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Защо не попитаме малките те какво искат? Да започнем с детето, което е тук, а? Джек! Имаш гостенин, синко.
С мазно изражение на острото си лице — някаква смесица между уважение и загриженост — той изведе Джек пред себе си. Не пропусна факта, че дързостта в очите на Пан понамаля, като видя какво е станало със сина му. Забеляза и смайването му.
— Джек… добре ли си? — бързо попита Питър. — Направи ли ти нещо лошо? Къде е Маги? Обещах, че ще дойда да ви взема. Ето че дойдох. Никога вече няма да ме изгубиш. Джек, обичам те.
Джек не му отговори. Сякаш не го познаваше. Можеше съвсем спокойно да е син на Хук — като че ли не си спомняше, че не е. Поразгледа Питър още малко и се обърна равнодушно.
— „Обещал“ ли каза? — подигра му се Хук. — Ха! Май за тебе това е доста евтина дума, Питър! И „о-думичката“ ли те чух да произнасяш? Кълна се в кокалите на Барбекю, това е истинско нахалство!
Питър не му обърна внимание. Протегна ръка към Джек.
— Джек, дай си ръката. Отиваме си у дома.
Момчето упорито поклати глава.
— Аз съм си у дома.
Хук се изсмя. Присвитите му очи се впериха в Питър.
— Виждаш ли, Питър, сега той е мой син! Той ме обича. И за разлика от тебе аз съм готов да се бия за него. — Скри Джек зад гърба си и заплашително вдигна куката. — Отдавна чакам да ти стисна ръката с това! — изсъска той. — Приготви се да посрещнеш смъртта си!
Питър приклекна и вдигна меча си. Хук направи знак на екипажа си и отдолу се чу тропот. Питър се колеба само секунда, после полетя надолу по стълбите и се изправи пред нападателите си.
Пиратите се нахвърлиха върху него с извадени кинжали и ками. Остриетата проблясваха зловещо. Питър не отстъпваше и успешно отклоняваше ударите, ловък и бърз като котка. Нудлър и Бил Джукс бяха начело, но Питър ги отхвърли встрани, като че ли бяха направени от картон, и те се свлякоха в краката на идващите след тях.
Хук наблюдаваше от квартердека. Извади меча си, без да бърза, и набързо упражни няколко удара. Джек, забравен за момент, гледаше битката, намръщен замислено.
В Питър Пан имаше нещо познато.
— Не го ли познавам, капитане? — попита предпазливо.
— Никога в живота си не си го виждал — отговори Хук през смях и се съсредоточи върху упражненията си.
Пиратите стягаха кръга около Питър, морето от оръжия се приближаваше все повече. Джукс и Нудлър се изправиха на крака и насърчаваха останалите. Питър изчака, докато почти се покатериха върху него, след това литна към небето, кацна на нока и извика на Джек: