А сега най-лошото. Асото отстъпи назад и изгубените момчета се престроиха. Вдигнаха бамбукови тръбички и засипаха пиратите и палубата с топчета. Пиратите се подхлъзваха, размахваха ръце и крака и се просваха на земята.
Изведнъж от тъмнината на тунела се появиха още пирати, доведени от камбаната на Смий. Излязоха на светло е извадени оръжия, с яростни викове. Но изгубените момчета бяха готови. Пак бяха строени в две редици. Първата коленичи с катапултчета на рамо. Втората пускаше гнили домати, катапултчетата ги мятаха. Веднъж, два пъти, три пъти. Пиратите отстъпиха назад заслепени и задавени. Подхлъзваха се и рухваха на купчини. Когато една неразумна групичка предприе фронтална атака срещу мостчето, Бъчонко се сви на топка, изгубените момчета го търкулнаха по наклона и пиратите се разпиляха като кегли.
Руфио и още няколко момчета бяха отворили решетката на горния люк. Веднага щом пленяваха някой пират, връзваха го и го пускаха в трюма. Пленниците люто ругаеха. Натъртени, изпръскани с яйца и гнили домати, членовете на екипажа бързо изчезваха от погледа. Тези, които не попадаха в трюма, бяха отблъсквани от мостчето и се разпиляваха на кея. Губеха битката на всички фронтове.
От квартердека Хук наблюдаваше със смесица от отчаяние и ярост. Нищо не вървеше според неговите планове.
— Смий — изхленчи той. — Направи нещо интелигентно!
Смий не се колеба и миг, а се втурна в каютата на капитана. Хук хвърли злобен поглед след него. „Вече трудно се намира добра прислуга“ — помисли си той мрачно.
Запъти се към стълбата на квартердека, решен, че някой трябва да плати за тази несправедливост, и се натъкна на Руфио.
— Хук! — изсъска водачът на изгубените момчета.
Хук се усмихна и го повика с пръст.
Но Питър застана между тях, долетял от горната палуба с вдигнат меч.
— Не, Руфио — заяви той. — Хук е мой.
Без съмнение краят на страшния капитан щеше да настъпи, ако в следващия миг познат глас не бе долетял някъде от пристана.
— Джек! Джек! Помощ!
— Маги! — тревожно извика Питър и отново полетя.
Долу в килията тъмничарят, на когото Хук бе поверил Маги и пленените деца, беше дошъл до заключението, че нещата не се развиват в полза на капитана. Тъй като в момента безстрашният му водач бе зает с друго и пътят, водещ извън града, изглеждаше чист, той реши, че сега е времето да помисли за себе си.
Но не без нещичко за черни дни, разбира се.
Той пъхна железния ключ в ключалката и отвори вратата. Намръщи се свирепо на скупчените пред него пленени деца и те уплашено се разбягаха.
— Джек! Джек! — запищя едно момиченце от прозореца.
— Млъкни, ревла такава! — изръмжа й тъмничарят. — Само ще си взема честно спечеления дял и после… — Млъкна, защото видя момченце да спуска през прозореца въже, изплетено от стари пердета. — Ей! Къде си тръгнал? Махни се от прозореца!
Хлапето побягна и се скри при другите някъде из ъглите. Остана само момиченцето, което продължаваше да вика за помощ. Той го сграбчи и го задърпа.
Питър долетя зад гърба му, приземи се и се озова срещу втори пират, който в този момент влезе през друга врата. Той само погледна Питър, после отпраши натам, откъдето беше дошъл.
Питър се втурна напред. Тъмничарят пусна Маги като горещ въглен и се обърна към него.
Очите на Маги широко се отвориха.
— Татко?
Питър се спусна след тъмничаря и го подгони около един огромен глобус, който дори завъртя на минаване.
— Светът е малък, нали? — рече той и погъделичка гърдите на пирата с връхчето на меча си.
Уплашеният тъмничар се опита да се скрие зад една гръцка статуя, но Питър за секунда се озова зад него. С един тласък събори статуята и тя прикова злочестия пират към пода.
Маги скочи в прегръдките на Питър.
— Татко! — щастливо извика тя.
Той я вдигна и радостно я завъртя, после я притисна към себе си.
— Толкова много те обичам — прошепна й той.
— И аз те обичам — отвърна му тя.
— Никога няма да те изгубя пак.
— Залепете ми марки, господин пощаджия.
Той тъкмо я целуваше по челото, когато Ключалко и още пет-шест изгубени момчета се втурнаха в стаята.
Питър им махна за поздрав.
— Това е дъщеря ми Маги — представи я той и я свали от врата си.