— Татко!
Питър се обърна. Синът му бавно клатеше глава.
— Просто ме заведи у дома, татко. Искам само да си отидем у дома.
— Но… но ти си у дома си! — изломоти Хук.
Питър дълго се взираше в сина си, после се наведе и го взе на ръце. Джек свали тривърхата си шапка и с презрение я хвърли към Хук. Със сина си в ръце Питър Банинг си тръгна.
Хук не можеше да повярва на очите си.
— Чакай! Къде отиваш? — попита той със съкрушено лице.
— У дома — спокойно отговори Питър.
Издигна се над кораба и полетя към кея, където пиратите панически отстъпваха, а изгубените момчета владееха положението. Приветстваха го с викове. Изгубените момчета се скупчиха около него, когато той се приземи до мостчето с Джек. Маги също се втурна да ги поздрави и той притисна и двете си деца към себе си, погали ги нежно и ги покри с целувки. Джек се измъкна, свали куртката на Хук и я захвърли.
— Бангеранг! — крещяха изгубените момчета от всички страни. — Пир за победата! Пир за победата!
После Ключалко попита:
— Къде е Руфио?
— Да, къде е Руфио? — повториха и останалите.
— Мъртъв е, нали? — тихо каза Асото.
— Завинаги ли е умрял Руфио? — прошепна Дребосъка.
Питър се опита да отговори, но думите не излизаха от устата му. Изведнъж Хук изкрещя от палубата на „Веселият Роджър“.
— Питър!
Питър не му обърна внимание. Вдигна Маги на ръце, направи знак на Джек и изгубените момчета и си тръгна.
— Питър!
Хук вече пищеше неистово, полудял от гняв. Втурна се към стълбата на квартердека.
— Питър, върни се да се бием! Чуваш ли? Къде отиваш? Не съм свършил с тебе, Питър Пан! Само толкова ли можеш да предложиш? Аз съм шокиран и възмутен! Това не е добър тон!
Маги се обърна към него през рамото на Питър.
— Имаш много, много голяма нужда от майка! — извика му тя.
Капитанът стигна до стълбата тъкмо когато Смий излизаше от каютата му с натъпкани със съкровищата на Хук джобове, с пълна торба през рамо. Промъкваше се към спасителната лодка на кораба, когато Хук го забеляза.
— Смий! — изрева той.
Смий замръзна и затвори очи.
— Стълбата! — излая Хук.
Смий пак отвори очи и на сгърченото му лице се мярна облекчение. Тропна с крак върху палубата, стълбата към квартердека се обърна и голото дърво отстъпи място на червения килим. Хук заслиза, без да каже нищо повече.
Смий се опита да се усмихне.
— Аз… просто изнасях личните ви вещи, капитане… За да не им се случи нещо…
Хук мина покрай него, все едно че го нямаше, и се запъти към мостчето.
— Не можеш да ми избягаш, Питър! — виеше той. Лицето му бе алено като куртката. — Винаги ще бъда най-страшният ти сбъднал се кошмар! Никога няма да се отървеш от мене! Давам ти клетва — където и да погледнеш, ще виждаш бележки, забодени с ками, с подпис ДЖАС. Хук! Ще висят по вратите на децата на децата на децата на децата ти до края на вечността! — Той ритна палубата. — Чуваш ли ме?
Тогава Питър спря, обърна се, пусна Маги на земята и се върна при мостчето. Стоеше и гледаше побеснелия Хук.
— Какво искаш, Джеймс Хук? — тихо попита той.
Лицето на Хук се сгърчи.
— Тебе, Питър.
Най-сетне Питър проумя истината. Отмъщението срещу Питър Пан бе единственото нещо, което имаше значение за капитан Хук. Това бе натрапчива идея на капитана и той нямаше да се освободи от нея, докато единият от двамата не паднеше мъртъв. Хук наистина имаше намерение да направи това, с което заплашваше. Нямаше да има спокойствие за Питър и семейството му, докато не сложеше край на цялата тази история. Питър въздъхна.
— Ето ме, старче.
На горната палуба Хук захвърли капитанската си куртка и сцепи шарфа си. Вдигна меча със здравата си ръка. Куката му проблясваше зловещо.
Асото и Не Питай се втурнаха напред с извадени оръжия, но Питър ги спря.
— Оставете мечовете, момчета — заповяда им той и очите му бяха мрачни. — Този път всичко ще се реши — или Хук, или аз.
Будилникът на крокодила
Джеймс Хук слезе по мостчето на „Веселият Роджър“ с меч в ръка, с нетърпелив блясък в очите. Усмивката му беше хищна.
— Приготви се да умреш, Питър Пан. Това е единственото приключение, което ти е останало.
Те се втурнаха един към друг и се сблъскаха със звън на стомана. Хук отначало спечели надмощие и изтласка Питър на другия край на пристана. Джек, Маги и изгубените момчета се пръснаха. После Питър набра скорост и ставаше все по-силен с всеки миг. Хук се опитваше да го примами в тунела.