— Спомням си те доста по-едър — каза Питър и парира коварен удар, насочен към главата му.
Хук изсумтя.
— За десетгодишните съм огромен.
Питър се ухили.
— Добър тон, Джеймс.
— Не ми говори отвисоко, Питър.
Биха се през целия тунел и продължиха от другата му страна. Пиратите и изгубените момчета се пръскаха, за да не им пречат, а после ги следваха по петите като водите на прилива, заливащи брега. Минаха край една кръчма. Питър грабна покривка за маса от въжето за пране и я развя пред Хук — като матадор, дразнещ разярен бик.
Край тях Джек захвърли жилетката на Хук. Хук се подиграваше.
— Много впечатляващо завръщане, Питър — подхвърли той между няколко удара срещу покривката за маса. — Три дни! Представи си! Защо не споделиш тайната си със стария Хук? Диета? Тренировки? Жена? Подходящата жена може да направи чудеса за мъжа, дори да му върне младостта за малко.
Дуелираха се около минута пред кръчмата. След това покривката за маса сякаш полетя, а когато отново се спусна, Питър вече го нямаше.
Хук се огледа смаян. После горделиво влезе в кръчмата. Зрителите се натрупаха по прозорците и вратите и надникнаха вътре.
Питър се бе облегнал на бара и спокойно надигаше халба бира. Хук се поколеба, после се присъедини към него. Както си пиеха, капитанът за миг изпита съмнение.
„Може би малко прибързано хвърлих последното предизвикателство“ — помисли си той.
Силно сви устни. Не че го беше страх от Питър Пан. Не и него, не и Джеймс Хук — човекът, който е бил боцман на Черната брада. Просто го объркваше. Независимо колко подробно и внимателно правеше плановете си, Пан винаги се измъкваше. Как можеше човек да има такъв късмет? Беше нелепо! Безброй пъти Хук го хващаше в капана и всеки път той успяваше да се освободи. Наистина беше много изморително.
Хук въздъхна. А къде беше верният му пиратски екипаж? „Не мога да разчитам на никого, кълна се в кръвта на Били Боунс!“ Всички бяха потънали вдън земя. Плъховете усетиха, че корабът потъва, така да се каже, и търсеха начин да го напуснат. Даже и Смий го беше изоставил. Опита се да намери утеха във факта, че поне имаше дългоочакваната си война. Но се опита да пренебрегне факта, че е на път да я загуби.
Той замахна към Питър, който му се изплъзна. Започнаха битката на бара — напред-назад, нападаш и парираш, — а от време на време спираха, за да отпият по глътка. Когато най-сетне изпразниха чашите си, оставиха ги на тезгяха и отново излязоха на улицата.
Биха се из целия пиратски град на Хук, въртяха се, обръщаха се, всеки се опитваше да спечели предимство. Стигнаха до бръснарницата. Питър подскочи и увисна във въздуха над Хук.
Хук задъхан хвърли мрачен поглед към своето проклятие.
— Питър, последния път сбърка, като дойде в Небивала земя.
Питър се засмя.
— Това май съм го чувал!
Хук тропна с крак вбесен.
— Престани да се рееш там! Слез долу, където мога да те пипна.
Питър се приземи приклекнал, с вдигнат меч. Хук пак се втурна в атака. Биеха се ръка до ръка, меч до меч, съскаха и ръмжаха в напрежението на борбата.
Когато стигнаха до ковачницата, Питър започна да сменя ръцете — подхвърляше меча от дясната в лявата ръка и обратно, без да губи ритъма, и отбиваше всички удари на Хук.
— Проклет да си! — беснееше Хук.
И тогава внезапно гардът на Питър падна за миг и Хук проби — бясно връхлетя върху него. Беше твърде близо, за да нанесе удар, но бе набрал достатъчно инерция, за да завърти Питър и да го притисне към точилото. Хук засъска доволно и започна да натиска главата му към въртящия се камък.
— Много си дързък, така ли? — подиграваше му се капитанът. Куката му се допря до камъка и се разхвърчаха искри. — Но нали знаеш, че не си истинският Питър Пан? Знаеш това, нали? Ти си Питър Банинг! Да! Питър Банинг, спомняш ли си?
В очите на Питър се промъкна сянка на съмнение.
— Ти си Питър Банинг — забързано продължи Хук. — А всичко това, мистър Банинг, е сън. То не е истинско — просто въображение. Така трябва да е, а? Нали го потвърждава и рационалното мислене? Ти не си ли човек с рационален ум? Вероятно просто спиш!
Лицето на Питър бе на сантиметри от точилото.
— Когато се събудиш — подигравателно продължи Хук, — пак ще си бъдеш дебелият стар Питър Банинг — човекът, който бяга и се крие от жена си и децата си при всяка възможност, който е обсебен от успеха и парите! Лъгал си всички, нали? Особено себе си. А сега ти се иска да се преструваш на Питър Пан? Как не те е срам?