Силата на Питър вече бързо гаснеше, волята му за победа бе отлетяла заедно с последната му щастлива мисъл, истината за това кой е и кой е бил бе припомнена с думите на Хук. Наистина ли сега беше различен? Нима просто не си играеше на Питър Пан?
— Ти си истински позор! — присмиваше се Хук.
Мечът на Пан падна от ръцете на Питър. На вратата на работилницата изгубените момчета се спогледаха безпомощно.
Тогава Джек скочи и приклекна до баща си — достатъчно далече, за да не може Хук да го хване. Личицето му на елф бе изопнато от внезапна решителност.
— Аз вярвам в теб, татко — извика той. — Ти си Пан.
— И аз вярвам в теб, татко — повтори Маги до лакътя му.
После изгубените момчета подеха думите и ги повтаряха с увереност, която не можеше да бъде пренебрегвана. Питър погледна над рамото на Хук и видя вярата в очите им. Асото, Ключалко, Джобчо, Бъчонко, Дребосъка, Сънливко, Не Питай и всички останали не преставаха да повтарят тези думи.
„Аз вярвам в теб! Ти си Пан!“
И изведнъж той отново беше Пан — защото силата на тяхната вяра проникна в него и стана негова сила.
Той отново се изправи, отхвърли Хук и го запрати на пода. Мечът на Хук изхвърча от ръцете му, а костеливото му лице смаяно се сгърчи. Той се опита да си върне меча, но Питър сграбчи меча на Пан и му препречи пътя.
Хук пребледня и се вцепени.
Питър се поколеба, после внимателно се наведе, взе меча на Хук, хвана го за острието и му го подаде.
— По дяволите вечният ти добър тон! — изпищя Хук.
Незабавно нападна. Продължиха битката — излязоха от ковачницата, минаха през кухнята за бедни, с всяка следваща стъпка Хук се задъхваше все повече и повече.
— Питър Пан — изпъхтя Хук в пълно отчаяние. — Кой си ти? Какъв си ти?
— Аз съм младостта! Ад съм радостта! — извика Питър и буйно изкукурига.
След малко излязоха на Пиратския площад. Удариха мечове за последен път, после Питър литна и се приземи пред будилника на крокодила. Джек, Маги и изгубените момчета ги настигнаха и се пръснаха в кръг около съперниците. Хук предпазливо се обърна и се вгледа в лицата им.
Внезапно се чу тиктакане. Тик-так, тик-так, тик-так. Хук се сви. Джек, Маги и изгубените момчета бяха извадили часовници и будилници — с всякакви форми, размери и модели, но всички тиктакащи, биещи, звънящи. Звукът прерасна в какофония и Хук ужасен заотстъпва.
Питър застана пред него.
— Ей! Това ли е великият капитан Хук? — Той погледна през рамо към огромния крокодил. — Уплашен от един мъртъв стар крокодил? — Заговори с детски глас. — Тик-так, тик-так, Хук го е страх от един стар мъртъв крокодил.
Изгубените момчета моментално подеха рефрена, „Тик-так, тик-так, Хук го е страх от един, стар мъртъв крокодил.“
Хук бясно се завъртя, стиснал зъби. Нахвърли се върху Питър, но той без усилие отклони удара и отскочи.
— Не, в крайна сметка не от крокодила! — изведнъж извика Питър. После понижи глас. — Мисля, че Джеймс Хук го е страх от времето, което отлита… тик-так…
На Хук му дойде много и той се хвърли върху Питър с вик на ярост.
Боят започна отново. Хук и Питър връхлитаха един върху друг, мечовете дрънчаха. Хук нанесе коварен удар, но Питър бе твърде бърз. Отклони удара встрани и ловко изби меча на капитана от ръката му. Още едно замахване — по-бързо от светлината — и перуката и шапката на Хук излетяха и се стовариха върху изненадания Дребосък. Без оръжие и без коса, изтощен и победен, Хук падна на колене.
Пан опря върха на меча си в гърлото му.
Хук се огледа и видя шапката и перуката си на главата на Дребосъка.
— Питър, поне достойнството ми… — помоли той. — Взе ми ръката. Дължиш ми нещо.
Питър се приближи до Дребосъка, взе шапката и перуката, захвърли шапката, а перуката подаде на Хук, който я притисна с ръце към гърдите си като непослушно дете.
Мечът на Питър отново опря в гърлото на капитана. Пан заговори строго:
— Ти уби Руфио. Отвлече децата ми. Заслужаваш да умреш, Джеймс Хук.
Хук преглътна, после предизвикателно повдигна брадичка.
— Удряй тогава, Питър Пан! Убий ме!
В очите на Питър пламна огънче — сега, когато най-сетне видя врага си безпомощен. Обзе го буен възторг. Тълпата наоколо притаи дъх — и изгубените момчета, и пиратите.