Питър вдигна ръка.
Хук затвори очи.
— Хайде, свършвай!
Но Питър някак си не можеше да го направи. Нито частта Банинг в него, нито частта Пан можеше да покоси беззащитен враг — та бил той и злодей като капитан Хук.
Усети ръцете на Маги на лакътя си.
— Хайде да си ходим у дома, татко — прошепна тя. — Моля ти се. Той е просто един объркан стар човек, който си няма майка.
— Да, хайде да се махаме оттук, татко — съгласи се и Джек, който дойде и застана до него. — Той вече не може да ни направи нищо.
Хук отвори очи и от тях бликнаха сълзи.
— О, Бог да те благослови, дете мое — промърмори с признателност. Пак сложи перуката на главата си. — Това е добър тон, Джек.
Питър свали меча си и отстъпи назад. Студено погледна Хук.
— Добре, Хук. Вземай си кораба и заминавай. Да не съм видял лицето ти повече в Небивала земя! Обещаващ ли?
Хук преглътна, сякаш имаше в гърлото си нещо, което го задушаваше, и със значителни усилия успя да кимне неохотно. Питър се обърна, затъкна меча на Пан, и хвана децата си за ръце. Изгубените момчета нададоха приветствен вик.
Но не бяха забелязали коварното пламъче в очите на Хук. Нещо изщрака в ръкава на обезоръжената му ръка и в дланта му блесна наточено като бръснач острие.
— Глупаци! — изкрещя той. — Та самият Джеймс Хук е Небивала земя!
Скочи на крака и се хвърли в атака. Питър едва имаше време да отстрани Джек и Маги и капитанът вече беше върху него. Хук блъсна Питър към огромния крокодил и го притисна здраво.
— Ти си лъжец, Хук! — каза Питър през стиснатите си зъби. Не можеше да извади меча си. — Наруши обещанието си!
В зачервените очи на капитана имаше лудост.
— Оттук нататък до края на вечността, когато децата четат за теб, ще стигат до това място и там ще пише: „Така загина Питър Пан!“
И насочи куката си към Питър.
Но точно когато изглеждаше, че всичко е загубено, се появи Менче, стрелнала се кой знае откъде. Тя отклони удара и куката се заби в корема на крокодила. Оттам излетя облак газове и прах и заслепи Хук. Той се замята, но не виждаше нищо. Крокодилът затрепери и се разтресе и будилникът падна от челюстите му. Мина на сантиметри от Хук и тупна зад него. Огромното чудовище се залюля, после се наклони. Чу се стенание, сякаш бяха събудили призрак. Изгубените момчета се дръпнаха назад. Малкото останали пирати се пръснаха с диви крясъци. Питър отстъпи заедно с Джек и Маги.
Хук се мяташе и опасно разклащаше крокодила. Пищеше като луд. Най-сетне излезе от облака, но бе счупил и последните подпори на чудовището и то се наклони към него. Хук се опита да бяга, но се спъна в падналия будилник. Просна се на земята и се замята с ужас в зачервените си очи. Крокодилът падаше с широко разтворени челюсти.
Хуй изохка. Крокодилът се стовари върху него с трясък.
И капитан Джеймс Хук изчезна в гърлото му.
След като прахът се слегна, всички отидоха да надникнат в челюстите на крокодила. Един след друг се навеждаха и поглеждаха с изумени лица.
Капитан Хук го нямаше.
— Къде е отишъл? — искаше да знае Маги. Но никой не можеше да й отговори.
После пак се разнесе вик: „Пир за победата.“ Всички замаршируваха около падналия крокодил и крещяха’: „Няма го вече Хук!“ и „Ура за Пан Мъжа!“
Питър вървеше начело на шествието, пленник на тържеството, и не усещаше, че времето пак си прави шеги с него.
— Хайде да отидем и да потопим няколко русалки! — предложи Не Питай. — Няма ли да е забавно?
— Не! — каза Ключалко. — Хайде да нарисуваме кръг на земята и да предизвикваме лъвовете да влязат в него!
— Искам да опека сладкиш и да нахраня птицата нивга! — рече Сънливко.
— Но първо трябва да се облечем като пирати и да потопим кораба! — заяви Асото.
Всеки имаше различно предложение за заниманията им по-нататък. И Питър започна да прави предложения, отново малко момченце.
Но после погледна Джек и Маги, които стояха отстрани и гледаха, погледна Менче, която се рееше във въздуха над главите им, и разбра, че е време да се прибират у дома.
Вдигна ръце и крясъците утихнаха. Изгубените момчета се взираха в него.
— Не мога да остана — каза им той. — Направих това, за което дойдох, но сега трябва да си вървя. — Радостта по лицата им помръкна. — Трябва да се прибирам у дома.
— Но, Питър, твоят дом е тук — настоя Джобчо.