Питър и децата цяла нощ летяха към къщи между звездите, водени от светлинката на Менче, припламваща като фар. Един-два пъти Питър без малко да се изкуши да се отклони от маршрута — само малко, колкото да се промъкне зад някоя звезда и да се опита да я изгаси (в името на старите времена), но това щеше да означава отлагане на завръщането у дома, а той вече нямаше търпение и не искаше да се бави повече. През цялото време държеше децата си за ръце и им разказваше всички истории, които досега не бе споделял, защото беше заключен във възрастния, а той нямаше време за такива глупости. Непрекъснато ги прегръщаше и целуваше, сякаш се страхуваше, че може да не му се удаде друг случай, и тримата се смееха на всякакви безсмислици и глупости. От време на време си говореха къде са били и какво са видели, но прозевките и приспивните песни на вятъра затрудняваха спомените и думите като че ли сами се отклоняваха като агънца от стадо без овчар.
Към зазоряване повечето звезди изчезнаха в изсветляващото небе и луната залезе под хоризонта. Видяха „Кенсингтън Гардънс“ с потъналите в рехавата димна мъгла остри покриви и тухлени комици. Клепачите на Питър така натежаха, че той едва ги държеше отворени.
Единственото нещо, което си спомняше, бе как пусна ръцете на Джек и Маги.
Детската стая на „Кенсингтън“ номер 14 беше потънала в сенки — черни пластове, които едва започваха да отстъпват пред утрото. Нощните лампи в китайските къщички горяха с равна светлина над празните еднакви легълца и смело прогонваха мрака с малките си пламъчета, слабо осветяваха войниците на пост пред камината, дървеното конче, търпеливо очакващо ездача си, къщичката за кукли, където Кен беше готов да сервира на Барби, и книжките и играчките, населили сънищата на децата, които си бяха играли с тях.
Мойра спеше в люлеещия се стол в средата на стаята. От време на време се размърдваше, пръстите й докосваха роклята, устните й шепнеха имената на децата й. Изглеждаше много самотна.
Ветрецът отвори прозорците с ромбовидните стъкла и разлюля дантелените пердета така, че фигурките на Питър Пан затанцуваха като живи. В стаята се разхвърчаха листа. После се появи Джек — долетя през прозореца и се спусна на пода леко като перце. Маги, с натежали за сън очи, го последва малко по-тромаво. Двамата се загледаха в спящата Мойра.
— Коя е тя? — прошепна накрая Джек и примигна, защото и на него много му се спеше.
— Това е майка — отговори Маги и се прозя.
— О!
Джек внимателно разгледа спящата жена — чертите на лицето й, извивката на пръстите й, намекът за целувки, скрити в ъгълчетата на устните й.
— Прилича на ангел — въздъхна Маги. — Хайде да не я будим, Джек. Просто ще бъдем тук, когато отвори очи.
Те прекосиха спалнята на пръсти и тихичко се мушнаха под завивките. Може би дъските изскърцаха, или пък Мойра усети присъствието им, но се събуди почти веднага. Примигна, махна едно изгубено листо, паднало на рамото й, и погледна отворените прозорци, усети ветреца, разпиляващ пердетата. Стана, отиде до прозорците и здраво ги затвори.
Когато се обърна, видя телцата в леглата (просто сенки, сигурна бе) — сякаш децата се бяха върнали. Лицето й се сви в тъжен копнеж и тя за миг не можеше да помръдне — страхуваше се да не развали магията.
Тогава се отвори вратата и Уенди се появи по пеньоар и пантофи. Вървеше бавно, предпазливо и се подпираше с бастун.
— Дете? — прошепна тя на Мойра. — Цяла нощ ли не си лягала?
Мойра се усмихна и поклати глава.
— Толкова често ги виждам в сънищата си точно както сега, като вързопчета под завивките, и щом се събудя, ми се струва, че наистина са били тук…
Но Уенди не я слушаше. Гледаше издутините в леглата с широко отворени очи. Мойра се обърна, смръщи хубавото си лице и колебливо протегна ръка.
Изведнъж Джек отметна завивките.
— Мамо — извика той и би казал повече, само че гърлото му се сви и от него нищо не излизаше.
Маги също се отви.
— Мамо — повика я тя и Мойра се свлече на пода.
Децата скочиха от леглата и изтичаха при нея. Тя прегърна Джек и го притисна толкова силно, че той си помисли, че ще го счупи на две. Притегли и Маги. Вече наистина плачеше. Прегръщаше и целуваше децата си, и ридаеше.