— Ало, обажда се Питър Банинг — поздрави той. — Не съм у дома в момента — няма ме, защото не искам да разговарям с вас. Оставете, ако обичате, съобщение и аз ще се занимая с него, когато намеря за добре. Пожелавам ви щастливи мисли!
Пусна телефона обратно в дупката и го зарови.
После се закатери по водосточната тръба. Изкачваше се, внимателно местеше ръцете си по тръбата, лицето му бе пламнало от усилие и удоволствие. Не би и помислил да направи такова нещо преди четири дни и цял живот приключения, но нещата се бяха променили за Питър Банинг, макар той да не бе съвсем сигурен как точно е станало това.
Стигна до прозореца на детската стая и се опита да го отвори. Залостен! Пак опита. Пак затворен! Доближи лице до стъклото и надникна вътре.
Уенди прегръщаше Мойра, Джек и Маги. Нещо в Питър се обтегна до скъсване и гледката съживи спомен за друго време, много отдавна. Не можеше да влезе при тях! Отново го бяха оставили отвън! Дъхът му замъгли стъклата на прозореца, а той висеше на парапета на балкона ужасен, че пак някак си е закъснял…
После заудря по прозореца, вече не го интересуваше нищо, освен да влезе вътре.
— Аз съм у дома! — извика той. — Върнах се! Моля пуснете ме вътре!
Чуха го, разбира се, и Джек се втурна към прозореца. Личицето му на елф светна от мисълта за пакост (а не приличаше ли подозрително много на лицето на Питър?). На устните му имаше широка усмивка, а в очите му бликваха сълзи.
— Извинете — каза той, — имате ли уговорена среща?
Питър се ухили.
— Да, с теб за цял живот, малък пират такъв!
Джек завъртя дръжката и широко отвори прозореца.
Питър влезе и застана срещу него. За миг мълчаливо се гледаха.
После Питър прошепна:
— Какво ти бях казал за този прозорец? — Грабна Джек и го притисна към себе си. — Никога не го затваряй! Дръж го винаги отворен!
Завъртя Джек, подхвърли го във въздуха. И двамата се смееха и крещяха.
Маги заподскача по леглото.
— Искам и аз да летя, татко! Искам и аз да летя!
Питър я взе и я заподхвърля.
— Твоето желание е закон за мен, принцесо!
Накрая ги пусна и двамата на земята, прегърна смаяната Мойра и завъртя и нея, вдигна я от пода, сякаш и тя беше дете, със светнало от щастие лице. Тя се държеше за него и пискаше. Когато краката й пак бяха на земята, Мойра го прегърна и силно го притисна към себе си.
— Питър, о, Питър — прошепна тя с облекчение. — Къде беше?
Но Питър зърна Свирчо, който надничаше през вратата. Отдели се от Мойра и се приближи до стареца. Свирчо се усмихна свенливо и понечи да си тръгне.
— Не — тихо каза Питър и го прегърна, доведе го в стаята при другите.
— Здравей, Питър — несигурно каза Свирчо. — Пак изпуснах приключението, нали?
Питър поклати глава и му се усмихна. После си спомни нещо. Бръкна под ризата си и извади торбичката, която му бе дал Бъчонко. Отвори я и изсипа съдържанието й в тънките, треперещи ръце на Свирчо.
— Мисля, че са твои — прошепна той.
Учите на Свирчо се отвориха широко и невярващо. По бузите му се застичаха сълзи и той се обърна към Уенди.
— Гледай, Уенди! Виждаш ли? Ето ги. Излиза, че не съм си изгубил топчетата.
Уенди се приближи до него и го прегърна, с едната си ръка приглади разрошената му коса. Свирчо си взе топчетата и отиде до прозореца да ги разгледа на светло; мърмореше си нещо за изгубените спомени, галеше щастливите си мисли. След минутка за всеобща изненада започна да се издига във въздуха. На дъното на торбичката беше намерил малко прашец от крилцата на феите и го бе посипал по себе си. Воден от щастливите си мисли, той смело излетя през прозореца.
— Довиждане! Довиждане! — извика им от небето и се изгуби от очите им.
Уенди се приближи до Питър и му подаде ръка.
— Здравей, момче.
Питър преглътна.
— Здравей, Уенди.
— Момче, защо плачеш?
Той се усмихна.
— Просто съм щастлив… че съм у дома.
Уенди го прегърна и пак си спомни онова далечно време, когато отлиташе в Небивала земя с Питър Пан, как се скитаха из острова на пирати, индианци й русалки, как живееха под нивга-дървото и разказваха приказки на изгубените момчета, как бяха част от сънищата на детството и младостта, без грижите и отговорностите на порастването. Искаше й се да се върне там още сега. Не би се колебала и миг, стига да можеше.