— Тук май нещо ги недолюбвате федералните агенти, а? — запитах.
— Нека да кажем, че сме имали известен горчив опит от общуването си с тях — изрече той, изучавайки ме със сапфирените си очи. Дъждът се процеждаше от периферията на смачканата му филцова шапка.
— Е, та кой не е имал? — запитах.
— Ти например — отвърна той.
— Виж, аз съм на твоя страна. Не съм от Фийби или от Прокажените. И преди си имал работа с Хладилника. Двамата с Мацола сте стари приятели.
— Както ти казах, при мен всеки си знае работата само той. Тия момчета понякога си нямат вяра дори и един на друг.
— А ти? — запитах го аз. — И при теб ли ще бъда на изпитателен срок? Къде си пробваш хората?
— Ей тука, вън на дъжда — отвърна той. — Какво ще кажеш да продължим вътре, а? По мен има доста повече за прогизване, отколкото по теб.
И той се обърна и затропа към вратата.
5. СКЛАДЪТ
Дъч Моорхед буквално ме изтласка до вратата с огромната си маса. Не ми беше за пръв път. Местната полиция не обича да си има работа с федералните агенти защото те се отнасят с тях като с деца, федитата шикалкавят, а Прокажените пък ги разкарват нагоре-надолу. Моят отдел обаче, в който работех, Федералният отряд по рекета, беше различен от тях. Една част от работата се вършеше на местно ниво, като им сочехме кой път да хващат при случаите когато биваха замесени и други щати. Понякога обаче беше необходимо доста време, за да могат кухите глави да го вдянат.
Реших да икономисам малко време и надянах маската на бабаит.
— Искам просто да разбера къде съм без да гледам пътната карта — изръмжах аз докато бързахме под дъжда. — Ако мислиш да ме подлагаш на някакво изпитание с тая твоя банда, откажи се. Ще се справя и сам.
Той спря и ме изгледа снизходително.
— Стига с тия глупости — каза той.
— Не са глупости — отвърнах аз. — Да ти пикая на всички тия железни приказки за самостоятелните ти огън момчета, и закони на джунглата. Не съм дошъл тук да ви прослушвам, нито теб, нито юнаците ти.
— какво те ухапа изведнъж?
— Знаеш ли с какво се занимаваме ние от Хладилника? — запитах аз в отговор и продължих преди да му дам възможност да ми отговори. — Ние сме единствената федерална агенция, която работи с местните ченгета. ФБР, Службата за контрол върху доходите, Министерството на правосъдието, те всички работят без никаква връзка с останалите.
— А вие работите, така ли? — прекъсна ме той разгорещено. — Ти дойде тук, за да сриташ Талиани в ташаците, нали така?
— Дойдох, за да разбера какво прави тук…
— Правеше — поправи ме той.
— Правеше — съгласих се. — Но щом той е бил тук, това означава, че и останалата глутница не е далеч. Добре познавам тая пасмина, Дъч. Познавам ги толкова добре, както никой друг жив човек. Разбира се, искам да си получат заслуженото. А ти какво искаш, да им поднесеш цветя ли?
Той запали Камъла си и опъна силно и дълбоко, като не отделяше очи от мен.
— Виж — каза той, — когато ти говорех за това, какви са задачите ни, пропуснах едно нещо. От нас се очакваше да не допускаме организираната престъпност да стъпи в Дуумстаун. И изведнъж шефът ти ми изтърсва, че мафията ни диша във врата. Как мислиш съм се чувствал в този момент? А и не само аз, целият ми отдел. Като маймуни, ето как.
— Знаеш добре, че не Сиско е човекът, който ги е поканил да дойдат в града ви. Той просто е разбрал кой е тук и ти извести, това е всичко. Ако бяха ония от федералното, можеш да си заложиш прелестния задник, че градът щеше да гъмжи от тях без ти изобщо да подозираш.
— Тук си прав.
— Значи обединяваме силите си и ги гътваме?
— Освен ако някой не ни прецака.
— Добре. Значи казваш на момчетата си да забравят ония дивотии с изисканите колежанчета — изрекох аз, все още правейки се на ядосан. — Това не е седмица на увеселението в старото общежитие и аз не съм тук, за да правя впечатление на когото и да било. Ако тия момчета са толкова корави, колкото ги изкарваш, няма да е зле да ми гласуваш доверие пред тях.
Добре, Килмър, много добре. Дръж се твърдо, но без да го удряш в носа. Останалото ще го понесе.
Дъч се разсмя.
— Ама си чувствителен — изрече задъхано той и ме въведе в зданието.
Минахме през входната врата в нещо което изглеждаше като вход към затворническо отделение: малка кутийкообразна стая, врата с камбанка от едната страна, и огледало на стената до нея. Стъкло прозрачно само от едната страна. Дъч натисна звънеца. Секунда по-късно вратата се отвори с леко жужене. Чернокож полицай в униформа седеше в едно затъмнено помещение и наблюдаваше входа. На стената до него беше подпрян автомат Узи. Кимнах и получих един празен поглед в отговор.