— Хей, Ники, bom dia, как изкара на хиподрума?
Беше гласът на Талиани, бях го слушал безброй пъти на запис, за да го сбъркам.
— Загубих цяла бала. — Стинето.
— Как, по дяволите, ще я загубиш? Та аз ти я дадох едва тази сутрин. Не ти ли казах да заложиш на четвъртия кон, третото състезание? А?
— Каза ми. Ама отде да знам, че останалите седем състезания не са нагласени.
Смях.
— Не ти вярвам. Аз ти осигурих чиста работа, а ти да вземеш да я …
В този момент се разнесе трясък на счупени стъкла, шум от бъркотия, псувни и крещене…
Талиани: — Господи, не, не…
Стинето: — Мръсен педе…
Чуват се няколко изстрела, от две различни оръжия.
Мъжки писък.
— Ники…
Дрррррр. Приглушен грохот от автоматично оръжие, вероятно автомат. Стреля толкова бързо, че изстрелите му се сливат в звук подобен на зъболекарска машина.
Два писъка; ужасни, сърцераздирателни, кошмарни писъка.
Още два изстрела.
Бум… бум. Нещо здраво, може би магнум 357.
Някой се задавя, гърлото му гъргори.
Нещо тежко се стоварва върху пода, и троши стъкла при падането си.
Още два изстрела, ясно различими един от друг.
Бум… бум.
Шум от бягащи стъпки и звукът от нещо удрящо се в пода.
Нещото надава писъци.
Женски глас, пищящ, приближаващ се, връхлитащ в стаята.
Буууум!
Експлозията пръска микрофона. Дъч изключи магнитофона.
— Това е — каза той.
Чарли Едноухия се обади:
— Много очарователно. И много лошо за жената.
— Много лошо за всички тях — изсумтя язвително Дъч. — Щяха да ни вършат далеч повече работа живи, отколкото мъртви.
Дъч пренави лентата и я пусна отново. Всички се приведохме напред с надеждата да уловим нещо съществено, но нямаше кой знае какво за улавяне. Вслушах се в изстрелите и ги преброих.
— Това, дето работи като зъболекарска машина, трябва да е някакъв автомат — изказа предположение Сапата.
Дъч отново върна лентата отначало.
Записът беше ужасяващ. Точно когато човек започва да си мисли, че е видял всичко и чул всичко, се сблъсква с нещо подобно, слушайки как умират трима души. Гангстери или не, кожата ми настръхна докато слушах лентата.
— Определено са две оръжия — произнесе Чарли Едноухия.
— Тоя, дето е стрелял, наистина си го бива, Чарли. Пистолетът на Стинето си беше на колана му когато го намерихме — каза Дъч. — Зареден и без да е стреляно с него. Старецът беше чист.
— Дяволски добра стрелба — дръзна да се обади и Китаеца.
— Трябва да са били двама души — изрече Салваторе.
— Или някакъв стрелец еднакво добър и с двете ръце — допълни Чарли Едноухия.
— И при това с биволски нерви — обади се Сапата.
— Да имате някакви други идеи? — запита Дъч.
Аз си запазих моите за себе си.
— Добре, а сега минаваме на точка втора от дневния ред. Тук е дошъл един човек, който може да хвърли малко светлина върху нощното произшествие, така че призовавам всички да не се напрягат много през следващите минути. Казва се Джейк Килмър. Килмър е от Хладилника и е спец по нашите познайници.
Стон на недоволство се разнесе из стаята.
— Ще изслушате ли човека или искате да онемеете? — изръмжа Дъч без дори и нотка хумор в гласа си.
Стаята затихна.
И застина като вледенен сандвич.
7. ЕКЗИТУС С ПИСЪЦИ
Къщата представляваше двуетажна постройка от тухли и камък сгушена сред високите дюни срещу залива. Задният двор беше опасан от тераса, с плувен басейни и площадка за игра която изглеждаше като самото въплъщение на детската мечта. Имаше белведер и въртележка с осем коня и миниатюрна железница, достатъчно голяма, за да побере едно дете.
Двама мъже пушеха спокойно в белведера.
Високо над тях, на върха на дюните които отделяха къщата от залива, се чуваше ясно смеха на детето, последван от дрезгавия смях на дядото. Веселият им дует беше допълнен от звука на грамофон свирещ „Ийст сайд, Уест сайд, навсякъде в града“. Детето беше яхнало въртележката, а дядо му стоеше до него прегърнал го с една ръка. Конете подскачаха нагоре-надолу по безкрайната кръгла писта с блестящи очи, раздути ноздри и отворени усти. А под тях в басейна плаваше забравена вътрешна гума.
Облечената изцяло в черно фигура се сви докато прибяга безшумно и бързо през водораслите разпръснати по дюната до едно определено място точно над къщата. Оттам се виждаше единствено басейнът. Фигурата носеше оръжие, което наподобяваше донякъде пушка, но беше по-голямо.
Тъмният силует се плъзна по повърхността и се приближи плътно до края на дюната, като се вгледа в стареца и детето. Зачака.