ТУК ПОЧИВА ДЖЕНИФЪР ГОУЛДСМИТ
ЛЮБЯЩА СЪПРУГА НА ДЖЕРЕМИ, КОЯТО ПОЧИНА ОТ ЧУМАТА ПОГУБИЛА ТОЛКОВА МНОГО ХОРА ПО ТЕЗИ ЗЕМИ ПРЕЗ ГОДИНАТА НА НАШИЯ ПОВЕЛИТЕЛ, 1744 или
ДЖЕЙМС ОЛИВЪР
ОСТРОУМЕЦ С ГОРЕЩА КРЪВ ЗАГИНАЛ НА 22 ГОДИНИ В ДУЕЛ С ЛЕЙТЕНАНТ ЧАРЛЗ МОРЕЙ, ИЗВАДИЛ ПО-ОСТЪР ЕЗИК И ПО-БЪРЗ ПИСТОЛЕТ ОТ НЕГОВИЯ.
Това са неговите предци. Оцелелите сформират брокерите на властта в града, владетелите на кралството, диктуващи една архаична социална структура, несменяема и очертана от своята метафора, Клуб Дюн, ограничена от елита притежаващ най-старото богатство с най-дълбоки корени, секвестирал го от епохата в продължение на повече от столетие.
Така годините са подминали Дюнтаун, оставяйки след себе си едно истинско съкровище: крепостно право от осемнадесети век, чиято история тръпне от разкази за призраци, за войни и кавги и плячкосани съкровища заровени по накъдрените брегове на Атлантика; чийто народ притежаваше наследството и независимостта на островитяните, в чиито жили течеше кръвта на ирландски въглекопачи, испански капери, хаитяни и ямайци, и на индианци от племето чероки приковано в резерватите.
Неговите заливи, мочурища и реки все още дават линия на един град образуван от острови: Али, Скидъуей, Тандърхед, Бъканиър, Оушънбай, Сий Оуът, и изпълнения с копнежи изпълзял сякаш изпод страниците на Великия Гетсби Остров на въздишките, любимо място на богаташите, на старинните къщи, спокойни на фона на морските лагуни, където пред човешкия взор можеше да се изправи без никакви усилия някой Джей Гатц, втренчен в предупредителната светлина на пристана от Нос Дейз.
Миналото е навсякъде, вслушай се само, и ще разбереш, че това не е вятърът, а нашепващият призрак на отминалата година. Това, което за света вече е история, за Дюнтаун е самата реалност.
ВЪВЕДЕНИЕ
Разходка през Дюнтаун
ДЖ. ТОМПСЪН, 1972 ГОДИНА
ПРОЛОГ
До разсъмване оставаше по-малко от час. Малкият траулер напредваше на север. Течеше осмият ден откакто бяха напуснали Кумана, Венесуела. Внезапно капитанът на четиричленния екипаж пръв забеляза мигащата тревожно червена аварийна светлина върху мачтата на платноходката. Бяха на около миля от нея когато я зърна. В този момент траулерът се намираше на десет мили навътре в морето и на тридесет и пет мили североизточно от Фернандина, Флорида. Капитанът не откъсна половин час поглед от светлината, а през това време ръждясалото му корито приближаваше яхтата.
В сивия здрач, предшестващ изгрева на слънцето, вече бяха съвсем близо до замрелия съд, любимата играчка на богатите мъже.
Капитанът, мъж надхвърлил четиридесетте, с дълбок загар, разтърка четиридневната четина с мръсната си ръка. Двама души от екипажа му наблюдаваха с разсеян интерес яхтата. Помощник-капитанът, чернокож мъж с белег прорязващ лицето му от ъгълчето на устата до ухото му, се втренчи в сумрака и настоя да подминат споходената от бедствие яхта.
— Зарежи ги, шефе. Нямаме никакво време да се занимаваме с пишман моряци — посъветва го той.
Но капитанът бе прекарал в морето прекалено дълго, за да подмине какъвто и да е съд изпаднал в беда. А и освен това мъжът, който размахваше като луд ризата си, очевидно беше богат; някакъв кекав любител на морето, който излизаше само в неделя, сблъскал се с проблем надхвърлящ многократно компетенцията му, и съвсем обяснимо изплашен до смърт.
— Никакви оръжия — предупреди ги тихо капитанът на испански. — Само спокойно, да ги видим какво искат. Ако са свършили горивото, можем да измъкнем тия грингос от киреча.
Той включи един мощен прожектор и прокара ръба по платноходката от носа до кърмата й. Приближи траулера съвсем близо и подхвърли на мъжа едно въже.
— ¿Habla Espanol? — запита той.
— Не — отвърна мъжът.
— Какъв ви е проблемът? — изрече капитанът на развален английски.
— Останахме без вятър. — Морякът с бели джинси и модерни маратонки посочи към спаружените платна. — И без гориво.
— Ще ви дам колкото да стигнете до остров Сейнт Саймънс — изрече капитанът сочейки към хоризонта. — На петнайсет, най-много двайсет мили на северозапад е.
— Ще ви бъда страшно задължен. Muchas gracias, senor. — Мъжът се поклони и махна с ръка в благодарствен жест.
Капитанът заповяда на един от матросите си да отнесе една туба бензин на платноходката. Матросът слезе в трюма и след няколко минути се появи с пълна туба от десет галона. Той и още един матрос се добраха до палубата на платноходката.
Капитанът и заместникът му следяха развоя от борда на траулера.
— Не ни стигат и нашите проблеми, ами… — измърмори чернокожият помощник-капитан.