— Четиримата са организаторите на убийството на Талиани — продължих аз. — Моето предположение е, че в повечето случаи Нанс е бил стрелецът, макар че никога няма да го разберем със сигурност.
Титан вдигна поглед като ужилен от оса.
— Брей, проклет да съм — каза той.
— Всичко ще мине, защото Парвър не остана жив — казах аз. — Загина, докато ни спасяваше двамата с Доу.
Титан се втренчи в мен. Измина цяла минута, преди да произнесе:
— Какво искаш да кажеш с това, че ще мине?
— Искам да кажа, че пред следствието ще мине.
— Мисля, че ти току-що каза, че Костело стоял зад всичко, войниче — изрече предпазливо Титан.
— Казах, че мога да пробутам идеята. Някой да има нещо против?
Доу ме загледа с любопитство.
— Не разбирам — каза тя.
— Не е необходимо да говорим за това точно сега — обади се Шефа.
— Да говорите за какво? И с кран не можете ме измъкна от стаята, да знаете! — запротестира бурно тя.
— Остави — изрече Титан, с поглед забит в краката си.
— Не! — произнесе рязко Доу, като се изправи. — Какво е всичко това?
— Нищо, скъпа. Просто бизнес — каза Шефа.
— Какъв бизнес? — заупорства тя.
— Бизнесът със смъртта — намесих се аз. Исках да го знае. Исках да изчистя всички тъмни ъгълчета, веднъж и завинаги.
— Кажи й — произнесе Шефа. Беше прекалено стар и уморен, за да спори.
— Работата е там, че ние двамата разбираме много добре, нали, мистър Стоуни? — проговорих.
Титан ми обърна гръб и се загледа в студената камина.
— Парвър беше агент на Хладилника, същия отдел, в който работя и аз, но беше прикрепен към Дъч Моорхед и групата му — казах. — Стик претендираше, че не знае нищо за Синсинатската Триада до момента, в който Сиско Мацола, не се натъкна на нея само преди месец или някъде там. Никога не ме е бивало в писането на доклади. Това е една от грешките ми.
— Искаш да кажеш, че си способен да правиш грешки? — запита язвително Титан, все така с гръб към мен.
— О, и то много — уверих го аз. — Всички правим грешки.
— Например? — запита той.
— Например, в Синсинати разполагах с екип от петима души, с който в продължение на три години работехме върху Талиани. Огромно количество снимки, изрезки от вестници, доклади от проследявания, и матричен анализ на Триадата в нашите секретни файлове. Стик прекара шест месеца в изучаването на нашите доклади в компютъра преди дойде тук. Знаеше всичко за Талиани и отрепките му. Стик е открил Триадата веднага след пристигането си тук. А и няма как другояче да е било. Въпросът е, на кого е докладвал за това?
Никой не проговори. Доу още изглеждаше смутена.
— Няма ли желаещи да отгатнат? — запитах аз. — Добре, аз ще направя опит. Мисля, че е дошъл при теб, мистър Стоуни. Ти си единственият логичен избор, не Дъч. Ти си единственият тук с желязна ръка. Ти представляваш закона в Комитета.
Той не каза нищо; не отдели поглед от камината.
— И ти помоли Парвър да убие Талиани — завърших аз.
Титан се извърна и ме прониза със злобен поглед през стаята.
— Хайде сега пък, защо ще му да прави такова глупаво нещо? — запита Доу с отбранителен глас.
— Поради две причини, за които мога да се досетя. За да защити кариерата на Хари Рейнс, и за да скърши гръбнака на Триадата.
— Ха — възкликна Титан. — Аз не съм чудотворец.
— Току-що го проумя — казах аз и преди още да ми отговори, продължих. — Мисля, че ти действително си вярвал, че като отстраниш Талиани, ще можеш да разкараш Триадата, старият лаф „до залез слънце да сте си обрали крушите от града“, но това е бил един много рискован ход. И тогава си научил, че и аз пристигам в града и цялата история може да изскочи наяве, и в отчаянието си пришпорваш Стик. Знаеше, че пресата тук ще излиже всеки задник, който й наредиш. Би могъл да припишеш убийствата на прословутата вътрешна саморазправа, или дори още по-умно, можеше да го припишеш на Грейвз. Той не би дал и пет пари, след като не може да се докаже. Та той дори не отричаше авторството си при убийството на Чери Макджий, макар в действителност Талиани да беше организирал всичко. Стик пък допълни картината с отвличането на пратката кокаин на Грейвз. Това вече осигуряваше и финалния мотив, ако някой проявеше интерес.
Доу ме гледаше с изражение променящо се от удивление в недоверие.
— Но това е абсолютна лудост — възкликна тя. — Така ли е, мистър Стоуни?
Титан само изсумтя на думите ми.
— Да ти кажа право, това е било доста наивно от твоя страна — продължих аз. — Макар и да е разбираемо. Ти си мислеше, че все още действаш по правилата си: наложи ли ти се да се отървеш от някого, направи го по най-бързия начин, също както тогава, когато натопи Тони Лукатис, защото той беше потенциална заплаха за Рейнс. Или когато предложи на Стик да го използва за отвличането на пратката и после да го ликвидира. Хората на Грейвз и Тони бяха убити с едно и също оръжие — това на Стик. О, по дяволите, когато си управлявал града в продължение на четиридесет години, човек много лесно се вижда в ролята на Господ.