— В отговор на въпроса ти, Костело се държи настрана от останалите играчи.
— А Коен?
— Същото. Канцеларски плъх.
— Не го подценявай. Той има повече трикове в торбата си от цирков фокусник.
— Ще го запомня. Виждал ли си скоро Сиско?
— Говорих по телефона с него. Ще се срещнем на закуска. Може би няма да е лошо да дойдеш и ти.
— Мисля да пропусна. Ако някой от тия момчета ме мернат с теб толкова скоро, може да заподозрат нещо. А сега в момента ми имат доверие. Бих искал да не ги подвеждам.
— Разбира се — произнесох аз когато и Дъч се присъедини към нас.
— Представлението беше превъзходно — каза ми той. — Много си падам по такива прочувствени завършеци. — После се обърна към Стик. — В последно време с какво се занимаваш?
— Гоня Костело. Двамата с Коен прекараха деня на яхтата му и си говореха за бизнес.
— Чудесно. Още двама с железно алиби. — После се обърна към мен. — Разговаря ли със Сиско вече?
— Точно преди срещата. Предложи двамата със Стик да станем тандем. Ще има ли някакви проблеми?
— Предполагам, че не. Това е една доста свободна операция. Ще те поразкарам малко насам-натам, така че останалите момчета да не се чудят защо съм събрал новодошлите заедно. Така че какво мога да ти кажа, което ти все още не знаеш?
— Има ли някой от местните, за когото би трябвало да съм осведомен? — запитах аз, без да се надявам особено на отговор.
— Само Грейвз Дългоносия — отвърна Дъч.
— Грейвз Дългоносия ли? — изрекох аз, като се изхилих на прякора.
Дъч ме изгледа през прихлупените си клепачи.
— Няма нищо смешно — изрече едрият мъж.
— О, така ли? Че кой е той?
Дъч почеса ръба на челюстта си с палеца.
— Местният бандит — каза той. — Не един местен бандит, а местният бандит. — Той хвърли един кос поглед към Стик. — Надявам се оная работа довечера да не я оплескате като онзи случай с Чери Макджий.
— Чери МакДжий ли? — запитах аз. — Това да не е онзи МакДжий от Питсбърг?
— Тоя МакДжий, за когото става дума, е заровен в местното гробище — каза Дъч. — Благодарение на Носа.
Стик си взе чаша кафе и наля една и за мен. Беше достатъчно силно, за да преплува човек след това Канала.
— Та каква е работата с тоя Грейвз? Как му викаха? Дългоносия ли?
— Не става въпрос за лицето му — каза Дъч. После разказа историята.
— На времето Грейвз имал клюн, който карал Дюран да изглежда, сякаш му е бил присаден нос. После в някаква свада му обръснали някъде инч или повече от него, но прякорът му останал. Той е чернокож, конте, но не от ония педалите, нали разбираш какво искам да кажа? Спортни якета, риза и вратовръзка, обича спортните коли — това е стилът му. Далеч още преди да се появя тук, Грейвз е контролирал всичко, с което подземният свят на Дюнтаун разполагал в онези дни. Курвите, лихварството, залаганията на конните надбягвания. Не се занимава с наркотрафик на сериозна дрога, в действителност вероятно не ги е пускал в Дюнтаун.
— Брей, да не му се надява човек — произнесох аз.
— Морален стълб на обществото — обади се Стик.
— Разбира се — изхили се Дъч и продължи. — Преди около две години този пришелец, Чери МакДжий, се настанява в града с банда здравеняци и решава да раздвижи малко застоялите води. Първо се опитва да изтика Носа. След като не сполучва, опитва се да го купи. Пак неуспех. И тогава решава да подпали един от клубовете на Грейвз, за да покаже на Носа кой е господарят тук. Сериозна грешка.
Стик се намеси с една характеристика.
— Грейвз има страхотен талант да плаща винаги с една и съща монета — сподели той. — Да се изправиш срещу него е също толкова разумно, колкото и да изхвърчиш като Чери МакДжий от моста на залива с мисълта, че можеш да хвърчиш.
Дъч продължи.
— МакДжий направи нещо много необичайно. Опита се да натопи Грейвз. Изнудване. И успя. Грейвз си изкара чудесно в Литъл Ку.
— Литъл Ку ли? какво е това?
— Това е като Дисниуърлд за углавните престъпници — вмъкна Стик. — Един много здрав пандел в щата — или в който и друг да беше.
— Когато Носа се издъни, той го прави като брамански бик падащ без парашут — каза Дъч.
— А докато отсъстваше, поддържаше ли бизнеса? — запитах.
— Работата висеше на кантар. Всеки си плати за гяволъка. И накрая направиха размяна — трима от момчетата на Грейвз бяха гръмнати на улицата; двама от стрелците на МакДжий намериха края си в блатото.
— Враждата още ли продължава?
— Откакто МакДжий и дясната му ръка си счупиха главите, всичко затихна — каза Дъч.
— Хей, Шефе, някой те търси по телефона — изрева Китаеца от другия край на стаята. — Това е Акулата, вдига шум като Ниагарския Водопад.