— Извинете ме — каза Дъч и хукна към телефона.
— Кой е тоя Хлапака Муфалата? — запитах аз Стик.
— Чернокожо ченге, от Ню Орлийнс. Много е добър. Много лесно навлиза в обстановката. Пипа страшно хладнокръвно, но вдигнеш ли му кръвното, ще имаш пред себе си една дузина бесни негри върху сто и петдесет паундов скелет.
Ругатнята „Schmerz!“ на Дъч можеше да се чуе на мили оттук. Стаята замря като при молитва. После го повтори, този път вече на английски, още по-гръмко.
— Боже Господи!
Той затръшна слушалката колкото сила имаше.
— Някой току-що е видял сметката на Джони Драганата в семейния плувен басейн докато Ланг е стърчал като някой лотос на половин квартал от къщата му — изрева Дъч.
Щабът мигновено се превърна в кудкудякащ пилчарник.
— А сега ме чуйте добре — изрева отново Дъч. — Искам да се налепите по задниците на Талиани като на ягодов сладолед, и то веднага. Аз тръгвам към къщата на Драганата. Китаец, ти идваш с мен. Останалите си знаете работата. Да тръгваме преди дяволският му град да е обезлюдял съвсем.
Той се завъртя към нас.
— Вие дамата искате ли да дойдете?
— Не бихме го пропуснали за нищо на света — казах аз.
— Тогава да тръгваме — изрева германецът и хукна по-бързо от всеки друг едър мъж, когото познавах.
11. ПОГРЕБАЛЕН ДОМ НА ФЛОРАЛ СТРИЙТ
Беше като съботен следобед на някой селски панаир, а Стик беше Джой Чийтууд. Той плесна синия буркан върху покрива на черния си Файърбърд и потегли, като караше с една ръка, докато си палеше цигарата с друга, настройваше полицейското си радио, включи сирената с другата, цигарата подскачаше в ъгълчето на устата му докато говореше. Пешеходците и останалите участници в движението панически се разбягваха пред летящия понтиак. Сгърчих се на седалката си и се хванах здраво за дръжката.
— Нещо май си нервен, а? — заинтересува се той.
— О, ни най-малко — излъгах аз.
Сряза Булевард Азалея по диагонала и изправи волана без да намаля под седемдесет мили в час. Усетих как седалката под мен се размърда.
Стремителността на Стик ми допадаше, но кормуването му беше повече от опасно. Знаех добре, че беше добро ченге, защото ако не беше такъв, нямаше да работи в Хладилника. Федералният отряд по борба с рекета, или както всички го наричаха Хладилника, съществуваше от три години, вечно с непълен състав, лишен от гласност, без всякакво лоби, и непрекъснато по острието на бръснача. ФБР отдавна искаха да ни приберат под крилото си, но ние засега удържахме независимостта си, защото главната ни задача беше събирането на информация, а не директното прилагане на закона. Най-малкото, това беше официалната ни задача. Понякога нещата вземаха малко по-друг обрат. Сиско Мацола, който беше създателят на отдела, беше бивше ченге от уличните патрули, и наемаше на работа само такива минали през патрулите. А Стик пасваше идеално в схемата ни, доколкото можех да съдя.
Явно познаваше града. Прекара ме през няколко невзрачни улички и после покрай внушителна редица от старинни къщи, възстановени до помпозността от времето на Революцията, а светлините им се сливаха в една непрекъсната ивица докато препускахме по улицата.
— Откога си тук?
— От два месеца — отвърна той с цигара провиснала между устните му.
— Значи си бил тук за представлението Грейвз-МакДжий?
— Това стана точно след пристигането ми.
— Познавам един наемен стрелец който действа в Питсбърг на име МакДжий — обадих се аз, колкото да поддържам разговора. — Но той използва името Ипсуич.
— Няма откъде да го знам — каза Стик. — Всъщност когато пристигнах тук, всичко вече беше приключило. Онова, дето го знам, всъщност представляват само слухове.
Нови завои. Още свистящи гуми. И подплашени тълпи пешеходци.
— Що за птица е този Грейвз? — запитах аз.
— Както каза Дъч, в продължение на дълги години е съсипвал града. Имам впечатлението, че местният закон не го е закачал дотогава, докато не е започнал да излиза от коловоза си.
— Очистването на МакДжий не е ли било отклоняване от коловоза? — запитах аз.
— Знаеш ли, не мисля, че някой тук му е домъчняло за МакДжий. В действителност местните органи на властта се зарадваха, че ги е отървал от МакДжий.
— Възможно ли е той да стои зад убийството на Талиани?
— Няма да се учудя. Муфалата го държи под око и ако някой може да знае със сигурност, това е само Хлапака.
Карахме през централната част на града и после по моста към остров Скидъуей, който лежеше помежду града и брега. Дъждът беше спрял и луната сякаш препускаше през облаците. Старовремското очарование на Дюнтаун изчезна още докато прекосявахме моста, погълнато от червените жилищни комплекси и кооперации които наподобяваха сиви кутии под светлината на бягащата луна. Имаше нещо стерилно и антисептично в Скидъуей. Преди двайсет години мястото представляваше един диви и неразработен остров, убежище за диви животни и птици. Сега обаче изглеждаше свръхнаселено.