— Знаеш ли — каза той, — мисля, че свършихме добра работа тук.
— Даа.
Двамата със Стик огледахме терасата, игнорирайки проснатите на земята горили.
— Възпрепятстване разследването на мястото на престъплението — подсмихна се той. — Откъде ги знаеш тия работи?
— На мен ми прозвуча добре — казах аз. — А на теб?
— Бях убеден — каза той. — Сиско ми обясни, че си бил адвокат, и реших, че така стоят нещата.
Той пристъпи в белведера и запали светлините. Латерната засвири, но въртележката остана неподвижна, килната на една страна като окървавена барета. Гледката беше зловеща, осакатените кончета бяха застинали в различни положения по височина, глави бяха отхвърчали, липсваха крака, докато през това време латерната свиреше щастливата си мелодия.
— Сиско обича да шашва хората с вестта, че съм адвокат — казах. — Всъщност никога не съм практикувал тая професия.
— И как така? — запита той.
В краката ми лежеше окървавена конска глава с разширени ноздри и гневни окървавени очи. Повдигнах я леко с върха на обувката си и се вгледах под нея, сякаш очаквах да открия някакво много важно доказателство отдолу.
— Тогава си мислех, че това все още е една почтена професия.
Той се изсмя с неговия налудничав смях, очите му танцуваха между клепачите, а ъгълчетата на устата му се бяха изкривили надолу, вместо нагоре, като му придаваха озъбено и хищно изражение.
— Осъзнах грешката си още първия път, когато бях инструктиран от един прокурор-обвинител. Той простичко ми обясни, че се налага да лъжесвидетелствам.
— А ти какво му каза?
— Аз му казах да се ебе в гъза. И просто не стана така, както той искаше, и това беше всичко. Доведе с пледоариите си случая до условна присъда, вместо да му го зачука с фактите, които бяха неопровержими.
И тъкмо когато получих правото на адвокатска практика, ме извикаха на интервю в онази голяма адвокатска фирма в Сан Франсиско — продължих аз. — Това беше една от най-авторитетните адвокатски фирми в града. Старият съдружник, който проведе интервюто, цял час ми обясняваше как се делят хонорари. Адвокатите на двете враждуващи страни никога не разменят и дума; за сметка на това пък си разменят досиетата на двамата клиенти, като по този начин решават как да ги издоят максимално. И когато изворчето пресъхне, случаят вече е решен. На тръгване ми се повдигаше толкова много, че малко остана да повърна. Известно време обикалях къде ли не, докато накрая се примирих и постъпих в полицията.
— Но се почувства добре след това — изрече той пак с онази своя налудничава усмивка.
— Ако искаш да знаеш истината, чувствах се последната отрепка — признах му аз. — Три години да търкаш чиновете на юридическия факултет и накрая да хванеш волана на една синьо-бяла таратайка.
Стик се вслушва няколко минути в музиката и накрая завъртя ключа. Вдигнах поглед нагоре към дюните над нас.
— Трябва да отидем там — казах аз.
След дълго пухтене и пъшкане по пясъчните склонове накрая се озовахме най-отгоре, втренчени задъхани във фосфоресциращата повърхност на океана под нас.
— Какво ще търсим? — запита Стик.
— Нали си служил в армията — казах аз. — Кое е онова оръжие, което гърми при изстрелване и още веднъж при попадение?
— Минохвъргачка?
— Съвсем близо си.
Той щракна с пръсти.
— Гранатомет.
— Точно така — похвалих го аз.
Проверихме траекторията от хълма до басейна. Терасата можеше да се види само от самия край на дюната. Не след дълго открихме едно място, където тревата беше изгорена, а до нея земята беше измазана с оръжейна грес.
— Ето, тук е — казах аз. — Този, който е убил стария мафиот, е стрелял точно оттук, за да улучи терасата. Той дори не е виждал целта си: използвал е за корекция някаква точка от басейна и е изстрелял гранатата право в скута на стареца.
Включих прожектора и огледах дюната за следи.
— Ето — каза Стик, сочейки към няколко отпечатъка откъм страната на дюната снижаваща се към океана.
Вгледахме се отблизо.
— Трябва да е бил някой с доста едро копито — произнесе Стик. Отпечатъците бяха доста плитки и с големината на дребна диня. Не можех да ги оприлича с никакви обувки.
Насочих светлината към твърдия пясък в дъното на дюната. Приливът беше достигнал почти най-високата си точка. Ивиците от пяна лежаха съвсем близо в подножието на дюната.
— Добре го е замислил — казах аз. — Приливът поглъща всичките му отпечатъци.