Изпитах горчиво разочарование. Трябваше да измисля нещо, което да му се понрави. Лицето му беше напълно неподвижно. Никога не се бях сблъсквала с такава бруталност.
— Седнете — нареди отново той и аз разбрах, че ако окажа съпротива, няма да се поколебае да ме принуди със сила. Не можех да му позволя да ме пребие до безпомощност. Ако исках да се освободя от капана, в който бях попаднала, трябваше да разполагам с всичките си сили.
Седнах на стола и той омота около глезените ми дебело въже, което закрепи за краката на стола. След това извади от джоба си нож и преряза въжето, което стягаше китките ми. Едва освободил ръцете ми, посегнах към ножа с надеждата да го изненадам.
За съжаление не успях да го изтръгна от ръката му. Вместо това впих нокти в коравите му пръсти, разкъсах кожата и от раните потече кръв. Столът, на който бях вързана, се залюля. Трябваше на всяка цена да се добера до скъпоценния нож. Вкопчих се отчаяно в мъчителя си.
— Мръсница! — изсъска той, издърпа ръката си и отдалечи ножа. Стисна болезнено и без това ранената ми китка, изви ръката ми зад облегалката на стола и я вдигна нагоре.
Проряза ме остра болка. Пред очите ми причерня. Гласът му дойде някъде много отдалеч:
— Никога повече не се опитвайте да ми избягате.
Изхълцах от болка. Разбрах, че нямам сили да се боря срещу него. Той сведе бавно ръката ми и заповяда:
— Дайте сега другата ръка.
Затворих очи и протегнах другата си ръка зад облегалката. Той завърза отново китките ми и мина пред мен.
Мисля, че ако той беше показал поне следа от някакво чувство, нямаше да изпитвам такъв панически страх. Болките в китката бяха толкова силни, че ми се гадеше, но въпреки това го погледнах упорито. Без да променя израза на лицето си, той ме огледа от глава до пети — очите, шията, гърдите, тялото, краката. Имах чувството, че ме разсъблича с поглед. Бузите ми пламнаха от страх и унижение.
— Вие сте била красива женичка, лейди Грейстоун — промърмори подигравателно мъжът. — Може би съпругът ви наистина ще плати двойна цена, за да ви върне в леглото си. Но, както вече ви казах, аз не мамя клиентите си.
Той пристъпи по-близо, посегна към косата ми, която падаше по гърба, и дръпна главата ми назад, за да го погледна.
— Мисля, че заслужавам малко обезщетение за драскотините, които ми причинихте — заяви той и се наведе да ме целуне. Устните му се впиха в моите и аз престанах да дишам.
Боже, колко гадно!
Ейдриън, помолих се безмълвно, ела! Моля те, ела да ме спасиш!
Карутърс отдели устни от моите и за първи път видях на лицето му някакво чувство. Събраните очи блестяха от похот, но това ги правеше още по-брутални и безмилостни.
— Хубава женичка — повтори с леко дрезгав глас той.
Опитах се да го ритна, но краката ми бяха здраво вързани.
— Мъжът ми ще ви отреже главата за това, което направихте — заявих колкото можех по-твърдо.
— Не ми се вярва — отговори той и отново се наведе да ме целуне. Този път го захапах.
Явно бях улучила точно където трябва, защото той изруга грубо и отскочи назад. Видях кръвта на устата му и изпитах злобно задоволство.
— Мръсница — изсъска той, замахна и ме удари с все сила през лицето. Главата ми забуча, зави ми се свят.
Не, не можех да си позволя да загубя съзнание.
— Негодник! — извиках, извън себе си от гняв. — Вие сте мръсник, не аз! Това ли е единственият начин да получавате удоволствие от жените? Винаги ли ги връзвате, за да не могат да се съпротивляват?
Накъсаното ми дишане бе единственият шум в помещението.
— Мисля, че засега уредихме сметката, лейди Грейстоун — проговори след малко Карутърс и в гласа му имаше гняв. — Сега е ред на клиента ми.
Положението ми беше отчайващо. След като Карутърс излезе, започнах отчаяно да търся изход от ужасната ситуация. На всяка цена трябваше да освободя ръцете си. Задърпах въжето, което стягаше китките ми, докато се разплаках от болка, но възлите не се развързваха.
Скоро щеше да дойде вуйчо и при спомена за израза на лицето му, когато ме беше видял да целувам Ейдриън в градината, страхът ми нарасна.
Слънцето беше вече ниско на запад и през прозореца падаха коси лъчи, когато Шарлууд най-после се появи. Спря на входа и ме огледа внимателно. Усетих, че съм затихнала като смъртно уплашено животинче.
— Ейдриън ще те убие — произнесох дрезгаво.
— И за какво? — попита небрежно той и пристъпи към мен.
— Защото ме отвлече.
— Е, ако трябва да умра заради едно отвличане, ще се опитам поне да си доставя удоволствие преди това.
Не попитах какво възнамеряваше да направи. Веднага бях разбрала мисълта му.