Ейдриън също не бе останал бездеен през това време, но не беше имал възможност да усъвършенства ударите си при Анджело в Лондон! Нима човек, свикнал да борави с тежката военна сабя, можеше да се мери с майстор във фехтовката, какъвто бе вуйчо ми!
Скована от страх, проследих как двамата свалиха жакетите и ботушите си. Когато застанаха един срещу друг по ризи, Ейдриън предостави на вуйчо да избере оръжията. Шарлууд взе едната шпага, зае позиция и веднага нападна.
Ударът му беше светкавичен, но Ейдриън успя да парира. Дъхът ми спря. Острието на шпагата беше минало само на сантиметри от сърцето му. Сега започна сериозният дуел.
Отделени един от друг само на разстояние една шпага, двамата се нападаха със светкавична бързина. Ако това беше спортно състезание, гледката щеше да бъде зашеметяваща. Мекото сияние на залязващото слънце озаряваше белите ризи, напрегнатите лица, русата и кестенявата коса. Обутите в бели чорапи крака се плъзгаха безшумно по глинения под, блестящите острия се стрелкаха като светкавици. Само че във всяко от елегантните движения дебнеше смъртта. В края на двубоя единият от дуелиращите се щеше да се прости с живота си.
Картината се промени, когато Шарлууд увеличи темпото на атаките и така притисна Ейдриън, че той се принуди да се оттегли бавно към вратата. Притиснала ръка към устата си, следях двубоя.
Господи, не позволявай да се случи нещо с Ейдриън. Не позволявай!
Отново и отново изпращах безмълвна молитва към небето и следях битката с широко отворени очи, надявайки се да се събудя и да открия, че страшната сцена е била само сън.
Не се събудих. Дуелът продължи.
Съсредоточеността, която беше изписана на лицето на вуйчо ми, докато непрестанно атакуваше, беше ужасяваща. Разбрах, че Ейдриън е усетил близостта на стената. Изведнъж той отскочи настрана с такава бързина, че не успях да проследя движението му, избегна поредната атака и сам се хвърли в нападение. Противникът му изруга ядно, направи скок встрани и аз видях как от рамото му бликна кръв. Ейдриън се възползва от прекъсването в ритъма, за да ускори атаките, и подгони вуйчо през стаята. Ударите идваха толкова бързо един след друг, че Шарлууд можеше само да се отбранява.
Дуелът преминаваше при невероятна скорост и аз не можех да разбера как двамата издържаха толкова дълго. Но много скоро забелязах, че и двамата се задъхват. Въпреки това остриетата продължаваха да се кръстосват с безмилостна бързина. Вуйчо ми се отдръпваше все повече към стената, като се отбраняваше умело. Ейдриън го притисна към стената с прозорците и аз осъзнах опасността, която заплашваше мъжа ми, точно в мига, когато стегнаха до осветеното място.
Изкрещях някакво предупреждение, но закъснях. Слънчевата светлина падна право в очите на Ейдриън и го заслепи. В следващата секунда той се отдръпна в сянката, но Шарлууд бе успял да го улучи. Десният ръкав на бялата риза се оцвети в червено. По челото на Ейдриън потекоха едри капки пот, мократа риза залепна за гърба му и аз можех да следя бързите движения на мускулите му.
Състоянието на Шарлууд не беше по-добро. Той дишаше тежко, на неравни тласъци, но безмилостно последва Ейдриън към средата на помещението, където бяха започнали двубоя.
Дали щяха да продължат по този начин, докато и двамата рухнеха безсилно на пода? Двамата отново застанаха един срещу друг на една шпага разстояние, като тежко си поемаха дъх. Продължиха да кръстосват шпаги, но веднага забелязах, че им липсваше предишната бързина. И двамата бяха изтощени.
И тогава дойде неизбежното. Ейдриън притисна противника си и натискът на шпагата му беше толкова силен, че Шарлууд трябваше да сведе острието си. Ейдриън се възползва от шанса си, изпревари следващото нападение на вуйчо ми и нанесе силен удар върху горната част на шпагата. Оръжието излетя от ръката на противника му.
Единственият шум в стаята бе от тежкото дишане на двамата противници, които стояха един срещу друг и се гледаха. Шарлууд — с празни ръце, Ейдриън — с шпага в ръка. Без да бърза, мъжът ми вдигна оръжието и го насочи към гърлото на противника си.
Ейдриън беше присвил очи. Изражението му беше безмилостно и за първи път можах да си представя как е изглеждал на бойното поле при Ватерлоо, а и преди това в Испания. Ала не можех да допусна Шарлууд да загине от ръката му.
— Ейдриън! — изпищях с все сила. — Недей!
— Вие не сте човек, Шарлууд — проговори ледено Ейдриън. — Вие сте звяр и аз съм длъжен да ви премахна.
Той изобщо не ме беше чул! Трябваше да действам веднага, защото острието на шпагата щеше да се забие в гърлото на вуйчо ми и Ейдриън щеше да стане убиец. Вдигнах пистолета, който той беше пъхнал в ръката ми, прицелих се и прострелях вуйчо си в рамото. Той падна на пода като камък.